СТИХОВЕ
превод: Татяна Любенова
***
Един обича Рус за три брезички,
а друг за погледа обикновен.
А аз - за нейните сълзи и
че обща е тъгата й със мен.
Обичам от сълзи измитите
свещени, праведни очи.
Любящата ни майка тя е,
да я забравиш даже не мисли.
——————————
***
Тот любит Русь за три березки,
А тот за взгляд ее простой.
А я люблю ее за слезы,
За горе общее со мной.
Люблю омытые слезами,
Святые, честные глаза.
Ведь это любящая мама,
Ее забыть никак нельзя.
* * *
Загубим ли за миг Русия,
тогаз разбираме с тъга,
каква страна е тя пречудна,
със приказната далнина,
със звън камбанен и далечен,
причул ни се едва, едва…
Самотното сърце потръпва
пред тази вечна красота.
——————————
***
Когда Россию потеряли,
Тогда узнали, что она
Такая чудная страна,
Такие сказочные дали
И звон колоколов далекий
Почудится из дали той…
И вдрогнешь сердцем одиноким
Пред этой вечной красотой.
***
В страната всичко ми е мило,
просторът степен, цветовете,
и в сън съзряващите ниви,
лесът, в далечината светещ.
Шум на реките пълноводни,
спокойно езеро - стъкло,
работниците неуморни,
утро и ден. Вечер и нощ.
Познато, родно всичко тук е
и всеки твойта реч разбира.
Дори груб крясък и обида
звучат ми като нещо мило.
——————————
***
Мне мило все в моей стране:
Простор степей, цветов обилье,-
И созревающие нивы,
И лес далекий в стороне.
И лепет полноводных речек,
Озер спокойное стекло.
И труженика ремесло,
И утро, день. И ночь и вечер.
Здесь все знакомое, родное,
Понятен каждого язык.
И даже брань и грубый крик
Как будто что-то дорогое.
***
Сънувам си далечната Русия.
Пробуждам се, и вслушвам се потайно.
Защо виелицата вън нарежда
в сумрака нощен, безпокоен, странно?
Чия ли скръб оплаква тя сега,
на дните ми покоя нарушава?
И аз стоя като патрул в нощта,
там някой чужд дали не се прокрадва?
И нищо не разбирам, що да сторя,
приятелите мои пак зова,
но никой дума не ми отговори,
сред чужди хора аз съм сам.
Във непознати краища съм аз,
затуй виелицата вън нарежда,
във вихъра неразбираем как
остана младостта ми без надежда.
——————————
***
Снится мне далекая Россия.
Пробужусь, прислушаюсь тайком,
Отчего пурга заголосила
В беспокойном сумраке ночном?
Чье она оплакивает горе,
Нарушая дней моих покой?
Я стою, как будто бы в дозоре,
Не крадется кто ли там чужой?
Ничего я не пойму, что это,
Я зову к себе моих друзей,
Но не слышу ничьего ответа,
Я один среди чужих людей.
Я теперь в краю мне незнакомом,
И пурга голосит оттого,
Что отпала в вихре бестолковом
Молодость от счастья своего.
