Владимир Смик

превод: Георги Ангелов

Правилната оценка на ролята, която е изиграл Йосиф Сталин в нашата история, има значение, далече надхвърлящо рамките на чисто теоретичното умозрение. «Въпросът за отношението към Сталин и към съветския период днес е централен, той е не само
научно исторически въпрос, а е въпрос на живот и смърт - казва известният йерей, свещеник от храма „Свети Николай” в Хамовники Александр Шумски. - От това как ще го решим днес, зависи ще възродим ли Руската империя или не. А без Империя ние нямаме бъдеще… Сталин не е бил светец, но не е бил и изчадие от ада. Той е бил велик държавен деец, който спечели войната и има огромен личен принос за тази Победа. До голяма степен благодарение на него беше създадена велика държава, наследството на която съществува и сега и ние живеем с това наследство. Всъщност, живи сме, само защото го е имало Съветския Съюз».

Отношението на нашето свещенство към Сталин носи чертите на противоречията, които наблюдаваме днес в обществото: в него няма единодушие към личността на вожда. Отец Александър Шумски съвсем не е единственият защитник на Сталин от нападките, на които се подлага личността на Върховния Главнокомандващ.
Достатъчно е да си спомним игумена Евстафий Жаков и нашумялата ситуация около знаменитата икона, изобразяваща срещата на Върховния Главнокомандващ и блажена Матрона, за която се твърди, че се е случила през 1941 г. Показателно е, че положителното отношение на нашите духовни лица към ръководителя на съветската държава има дълбока традиция. «Сталин запази Русия. Аз като православен християнин и руски патриот се покланям ниско на Сталин» - писа свети Лука, гонен от безбожната власт, изпитал върху себе си ГУЛАГ. Когато понякога слушаме гласовете на високите йерарси, хулещи Сталин, ми се иска да попитам знаят ли те за тези думи на светия изповедник.

Същата традиция продължи знаменитият батюшка протойерей Димитрий Дудко. От нашите църковни деятели той повече от останалите е размишлявал над феномена Сталин: «Той беше като роден баща. Грижеше се за народа. И като баща наказваше. Затваряше! Престъпниците трябва да се наказват. Сега не ги наказват - и виждаме какво се случва. Грабят и убиват на всяка крачка».

Тази диалектика на отношението към Сталин е преживяна от личен опит, а не умозрително, преживяна е от човек, който осем години лежи в сталинските лагери. Дудко след патриарсите Сергий и Алексий нарече Сталин «даден от Бога вожд». Впрочем, и Александър Зиновиев, озовал се на шестнадесет години на Лубянка по подозрение в подготовката на покушение срещу вожда, мина по същия път. Цитирам: «Начело на Русия стоеше Сталин, когото считам за гениален държавен деятел и велик политик на ХХ век».

Тези думи на философа са сходни с изказването на отец Димитрий: «Сталин не веднага се осъзнава като руски гений, не случайно той е притежавал скромност и безсребърничество, нравствени устои. Ние, православните хора, изпитали гонения за вярата, трябва да забравим обидата, както и подобава на християни».
Бившият ръководител на Комитета за държавна безопасност Владимир Крючков в края на 90-те години даде гласност на два документа, под които стои подписа на Сталин. Първият е датиран от 33-та година. Той съдържа нареждане да се прекрати унищожението на храмове, които са паметници на архитектурата. В друг документ, подписан през 1939 г., ЦК постановява да се прекрати преследването на православните
свещеници и миряни. Тези документи дават на отец Димитрий аргументи за статията му «Той е бил вярващ», публикувана през 1999 г. в списание «Наш съвременник».

Въпросът бил ли е Сталин вярващ поставя не само отец Димитрий. Артьом Сергеев, възпитан в дом на Сталин, си спомня:
«Помня такъв случай през 1931 или 1932 г. Срещу училището, където учеше Василий, имаше храм. Веднъж, докато там течеше служба, момчетата около храма се опитаха а стрелят с детски пищовчета. Василий не участва в това, разказа обаче на баща си. Баща му го пита: «Защо го направиха? Молещите се не ви пречат да учите. Защо вие им пречите да се молят?» После попита Василий:«Ти обичаш ли, уважаваш ли баба си?» Василий отговаря; да, много, нали тя е твоя майка. Сталин казва: «Тя също се моли». Василий: «Защо?» Баща му отговаря: «Защото тя може би знае онова, което ти не знаеш».

По спомените на телохранителя на Сталин Юрий Соловьов, Сталин се е молел в църква в Кремъл, която се е намирала на път за кнозалата. Самият Юрий Соловьев оставал извън църквата, но можел да вижда Сталин през прозореца.

Образът на Сталин заема значително място в литературното творчество на Дмитрий Дудко. Той е герой на редица негови произведения. На Сталин е посветен отделен разказ-притча «Посмъртни срещи със Сталин». Тези срещи стават и на този свят, и на другия.

Ето Сталин, става от гроба си, идва в кремълския си кабинет. Вика Горбачов, после Елцин, внушавайки страх и трепет и на двамата. Ето отива в мавзолея при Ленин, и между тях става такъв разговор:
- Владимир Илич, време е да се събудите.
- Страшно е, Йосиф Висарионович. Отнеха те от мен и те сложиха в земята. Но като богатир ти събра сили от руската земя! А аз все се пека на повърхността под слънцето на комунизма. А то вече престана да грее, стана студено.

Излиза, че Сталин е земен, той е почвеник, за разлика от Ленин, увиснал в някакво безвъздушно пространство: «Лежа без вътрешности и над бездната» - оплаква се Владимир Илич на Сталин. Авторът като че дава да се разбере, че посмъртната участ на Ленин е по-тежка от тази на наследника му в партията.

Централно място в разказа е срещата на онзи свят между Йосиф Сталин и Николай Романов. Цитирам:
«Когато Сталин видя, че пред него е в цялото си мъченическо величие цар Николай Втори, той отначало закри очи с ръка, после ги откри, потърка ги и се хвърли в краката му».

Това е акт на покаяние и акт на взаимно примирение. «Знам - казва владетелят на Сталин - как ти се стараеше да запазиш страната като империя. Сега те няма, и навсякъде е разруха». Какво означава това взаимно помиряване? То символизира съединяването на двата исторически пътя на Русия: православната монархия и социалистическата империя. Срещата на Сталин и Николай е не просто знак за помирение, това е съединяване на двете руски държави: царската и съветската. Отец Димитрий, в дадения случай като художник, показва необходимостта от такова съединяване. Дори бих нарекъл това духовното завещание на отец Димитрий . Колкото и страшна да е била революцията, тя до голяма степен се е случила, защото монархията, християнска по форма, е престанала да бъде християнска по съдържание.

Социалните отношения далеч не винаги са се развивали според заповедта «възлюби своя ближен». Противоречията между формата и съдържанието са завършвали с революционен взрив, с разрушаване на формата. Не е трудно да се докаже, че социалните отношения при социализма са значително по-близко до християнския принцип, отколкото капитализма в дореволюционна Русия (дори не споменавам днешния капитализъм, основан на канибалския социал-дарвинистки модел). Единственият изход за Русия от сегашната историческа безизходица Дудко виждаше в синтеза на съветската свръхдържава и православната империя - т. е. в християнския социализъм.

Един от теоретиците на християнския социализъм Александър Молотков, автор на книгата «Мисията на Русия. Православие и социализъм през ХХI век» пише, че трудът му е благословен от отец Димитрий. И добавя: «Несъмнено, считам отец Димитрий за свой духовен съавтор».

Далече ли е бил самият ли Сталин от идеята за християнски социализъм? Въпросът е парадоксален, но не и безпочвен. Да си спомним: в разгара на войната се снима филмът «Иван Грозни», където руският цар, образът на който, разбира се, се асоциира с вожда на червената империя, произнася тронна реч: «Два Рима паднаха, а третият - Москва - стои, а четвърти няма да има! И на този трети Рим - държавата Московска - отсега владетел ще бъда аз!» Война е, в СССР се възстановява патриаршията, и вождът иска да се създаде в Москва Световен православен религиозен център. Могат да възразят, че това е било геостратегия, че такива са били политическите интереси. Възможно е. Но можем ли да си представим Ленин или другите видни болшевики, искащи заради политически интереси да направят главния град на съветската страна столица на световното православие? А ако сталиновият план беше успял? Това не можеше да не повлияе на идеологията на социалистическата държава, на по-нататъшното й развитие по посока на руските национални ценности, основани на евангелското учение.

Разбира се, не трябва да се отрича, че Сталин е бил убеден комунист. Но практика политическата дейност, творчеството на държавното строителство го отвежда от марксистките догми към реалния живот. В това отношение е достатъчно да се проследи еволюцията на възгледите на вожда по националния въпрос - от Ленин, постоянно колебаещ се по въпроса може ли революция в Русия да устои във враждебно капиталистическо обкръжение, към твърдото теоретично обосноваване на възможността за победа на социализма в една страна, изработено в хода на острата вътрешнопартийна дискусия през 1925-1926 г., по-нататък към последоватената реализация на тази възможност в процеса на индустриализацията, а в края на политическата си дейност до откровено националистичния манифест:

«Знамето на националната независимост и националния суверенитет е изхвърлено зад борда. Няма съмнение, че това знаме трябва да бъде издигнато от вас, представителите на комунистическите и демократични партии, и да го понесете напред, ако искате да сте патриоти на своите страни, ако искате да станете ръководна сила на нациите си».

По такъв начин трактовката на Димитрий Дудко за Йосиф Сталин като руски почвеник съвсем не е лишена от основание.

Молодая гвардия, №1-2, 2011