РАЗМИСЛИ
превод: Георги Ангелов
Никога не съм се борел с властта. Всяка власт от Бога. Аз воювах с безбожието, което е лошо и за властта, и за хората… Но цял живот съм бил държавник, считал съм, че спасявам държавата, борейки се за християнска нравственост… Никога не съм бил антисъветчик…
Считам, че много комунисти бяха по възпитанието си по-близо до християнството, от сегашните капиталисти, много по-близо…
За трети път ме арестуваха през 1980 г. - за съчиняването, издаването и разпространяването на книги с антисъветско съдържание. Ето ги всички тях, лежат на масата, прочетете ги и няма да намерите в тях антисъветско съдържание. Те всички са за Бога, за християнството. И за защитата на народа. Щом днешните комунисти защитават народа, аз съм заедно с тях. Затова сега дружа със Зюганов, считам ги за истински християни. А Горбачов и Елцин донесоха много зло на Русия. Те унищожиха такава държава, каквато никога не е имало у нас и може би няма да има…
Бях близък с Александър Солженицин… Сега се разочаровах от книгите му. Твърде много подражава на Толстой. И в живота, и в романите си…
Но най-вече ме разочарова коравото му отношение към комунистите… А нали и той е отговорен за руската нищета и за милионите нещастни деца. Нека да отговори, откъде се взе всичко това? От комунистите ли? Нехристиянско отношение. Без комунистите сега въобще не могат да се обединят силите на доброто. Повечето от руските патриоти сега са сред комунистите…
Нашите лидери поставиха самите себе си вместо Бога, изгубиха нравствеността си… Забележителна истина е - благата принадлежат на всички, това е християнска истина, но те самите се стремяха да нарушат тази истина, сами си копаеха ямата, децата им, внуците им… Море от зло. Но от това зло ние ще успеем да се измъкнем. По-рано не го виждахме в себе си, не го забелязвахме, поощрявахме го. В руската природа злото не може дълго да побеждава. Може от самия връх, от самия връх на злото да започне изживяването му. Вече е започнало. Златният телец в Русия не може да тържествува дълго, дори сред богатите…
Комунизмът беше неизбежен, както и да се отнасяме към него. Народът го създаде, никакво ЦК, никакви евреи не биха могли да го натрапят, ако народът не го беше приел, ако не беше пожелал такова изпитание за себе си. Монархията просъществува много десетилетия. Но за по-нататъшното развитие на Русия беше необходим поврат. Господ допусна революцията, както и през деветдесетте години допусна развалянето и перестройката. Значи, на Русия пак й е нужен някакъв поврат за нейното възраждане, за нейната слава. Всички предатели ще измрат, ще се изпарят, а някаква нова Русия ще има. С нова организация…
Властта винаги е и наше изпитание. В царско време също имаше много препятствия пред човека, но и много добро. В съветско време имаше и лошо, и добро. Литературата беше прекрасна. Явно е нужно и днешното време. За да могат всички да го осъзнаят. През XX век преживяхме едно крушение на държавата, после бавно възстановяване, после война, и съвсем наскоро нова катастрофа на държавата. Векът се оказа между две катастрофи. А войната заздрави държавата.
Сега много ме интересува Йосиф Сталин. Като че ли знам всичко, което пишат за него. Но по интуиция го приветствам. Той е особен човек за Русия. Нещо повече, той е бил дълбоко вярващ човек. Мъдър вожд. Мисля, че ние все още не разбираме Сталин в целия му обем. А той може би и за в бъдеще ще се окаже най-положителният ни образ.
Ако руския човек е нерелигиозен, той е най-страшният човек в света, по-лош е от всеки европеец. Нерелигиозният европеец външно е стегнат, а руснакът без религия е страшен и безобразен. Но и атеистът в действителност може да бъде религиозен човек… Недостатъкът на европееца е златният телец. Недостатъкът на руския народ - пиянството и развратът. Но кой може от тях да се покае? Руснакът може да се покае и за най-страшните си грехове. А щом може да се покае, значи в душата му е жива Светата Рус.
в. «Завтра», №8, 2002
