Константин Павлов

Константин Павлов, български поет, драматург, киносценарист и преводач, е роден на 2 април 1933 г. в бившето село Витошко, Пернишко. Завършва гимназия през 1952 г. Следва право в СУ “Кл. Охридски”, но не се дипломира. Редактор в Радио София /1957-1959/, в издателство “Български писател” /1961-1962; 1964-1965/, във в. “Литературен фронт” /1963/, в “Мултифилм” /1965-1966/. От 1966 до 1975 г. му е забранено да работи и публикува. През 1975 г. получава разрешение за работа в “Българска кинематография”. През същата година е приет за член на Съюза на българските филмови дейци, а през 1980 г. е избран за член на Съюза на българските писатели. През 1983 г. по повод 50 г. от рождението му е издадена книгата “Стари неща” със стихове от първите му две книги и сценарии. През 1989 г. за първи път след дълго прекъсване печата стихотворения във в. “Литературен форум”. Напуска СБП на 03. 02. 1989 г. Никога не е членувал в други организации или партии. Стиховете му са преведени на френски, английски, испански, немски, полски, руски, сърбохърватски. Носител е на наградите за поезия „Никола Фурнаджиев“ /2000/, „Христо Г. Данов“ /2005/ и „Иван Николов”. Автор на книгите: “Сатири” /1960/, “Стихове” /1965/, “Стари неща” /1983/, “Появяване” /1989/, “Агонио сладка” /1991/, “Убийство на спящ човек” /1992/, “Елегичен оптимизъм” /1993/, “Репетиция за гала танц” /1994/, “Спасение” /1995/, “Интервюта” /1995/, “Спомен за страха” /1998/, “Отдавна…” /1998/, “Записки 1970-1993” /2000/, “Надпяване” /2001/, “Стихове” /2002/ – луксозен четиритомник „Избрано“, включващ още „Записки“, „Пиеси“ и „Сценарии“, “Избрани интервюта” /2006/, “Персифедрон” /2007/ – пиеси, стихове, записки, “Писма до Светлин” /2008/. Написал е и сценариите на игралните филми “Спомен за близначката” /1976/, “Чуй петела!” /1978/, “Илюзия” /1980/, “Масово чудо” /1981, забранен за прожекции/, “Бяла магия” /1982/, “Памет” /1985/, “Селцето” /телевизионен сериал, забранен за излъчване/, “Без драскотина” /1989/, “Нещо във въздуха” /1993/, “Съдбата като плъх” /2001/, както и на сценарии за анимационни и научно-популярни филми. Автор е и на книгата за деца, илюстрирана от дъщеря му, художничката Донка Павлова, “Фьони мъти кръгли речни камъни” /1993, 2002/.
Умира на 28. 09. 2008 г.


Публикации:


Преводи:

Юлия Друнина - Жалко – пролетта е близко/ брой 3 ноември 2008

Юлия Друнина - СТРАХ МЕ Е ДА СЕ СЪБУДЯ НОЩЕМ…/ брой 40 май 2012


За Константин Павлов:

ДВЕ СТАРИ СТИХОТВОРЕНИЯ/ автор: Кръстьо Станишев/ брой 14 ноември 2009

ГРАДИТЕЛЯТ/ автор: Гордана Бошнакоска/ брой 15 декември 2009