Спиридон Дмитриевич Дрожин, руски поет, е роден на 09.12, по други сведения 06(18).12.1848 г. в семейството на крепостни селяни в село Низовка, Тверска губерния. Учи в училище “две непълни зими”, на 12 г. майка му го изпраща в Санкт Петербург - “сред хората”. Работи като чистач в ресторант “Кавказ”. В Петербург (1860-1871) се самообразова, пристрастява се към четенето и става постоянен читател в Публичната библиотека, чете Некрасов, Колцов, Никитин, Толстой и др. Написва първото си стихотворение на 16 г. През 1867 г. започва да си води дневник и го води до края на живота си. Следващите му години минават в скитане из Русия (от Москва до Ташкент), работи като лакей, продавач в магазин - сменя много професии. Първата му публикация е в сп. “Грамота” (1873). Постепенно се запознава с писатели, близки до селската среда, и те, заинтересували се от необикновената съдба на Дрожин, му помагат да печата в столичните списания (в началото на 20 век влиза в Московския кръжок на писателите от народа). Сътрудничи на много списания: “Дело”, “Слово”, “Семейные вечера” и др., включително и на тези от Тверск - “Тверской вестник” (1878-1882). През 1892 г. в книжарницата на Суворин, където работи по онова време, се запознава с Толстой. По-късно, когато се връща в родната Низовка (1896) и се отдава на литературен труд, Дрожин гостува на Толстой (1897). В края на ХIХ век става най-известният руски селски поет, в Низовка го посещава Райнер Мария Рилке през 1900 г. и превежда на немски негови стихотворения. Много от стиховете му, написани преди Октомври 1917 в традицията на Колцов и Никитин, имат огромна популярност сред народа, стават песни, записват се на грамофонни плочи, проникват във фолклора, включвани са в училищните христоматии, издават ги за четене от децата, а книгите му са преиздавани по няколко пъти. В първото десетилетие на ХХ в. една след друга излизат негови книги, Дрожин е избран за почетен член на Обществото на любителите на руската словесност (1905), получава няколко литературни награди. Октомври 1917 г. го заварва в Низовка, която скоро напуска и се заема с обществена дейност. Избран за председател на конгреса на пролетарските писатели от Тверска губерния (1919), почетен член на руския съюз на поетите (1923). Много печата в местната периодика, вкл. в алманаха «Зарница». Последните си години прекарва в Низовка. Умира на 24.12.1930 г. и е погребан в село Шоша. След запълването на Иванковския язовир, прахът му през 1937 г. е пренесен в село Завидово, където е открит музей (над 2 000 музейни единици). Автор на над 30 поетични книги, сред които: “Песни на селянина” (1898); “Стихотворения 1866-1888″ (1889, ІІІ изд. - 1907); “Поезия на труда и планините” (1901); “Нови стихотворения” (1904); “Песни на работниците” 1906; “Година на селянина” (1906); “Заветни песни” (1907); “Нови руски песни” (1909); “Баян” (1909); “Песни на стария орач” (1913); “Пътища” (1929); “Песни на селянина” (1929); “Избрано” (1940); “Стихотворения” (1949); “Песни на гражданина” (1974).

Публикации:

Поезия:

КОГАТО МЪКА МЕ ЗАВЛАДЕЕ…/ превод: Диана Павлова/ брой 19 април 2010

ЗАВЕТЪТ НА СЕЛСКИЯ ПОЕТ/ превод: Диана Павлова/ брой 19 април 2010

АЗ ЗА ПЕСЕНТА…/превод: Диана Павлова/ брой 19 април 2010

АЗ ЗА ПЕСЕНТА СИ ВОЛНА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 88 октомври 2016

ТРУД И МЪКА, ПОТ ОБИЛЕН…./ превод: Василка Хинкова/ брой 111 ноември 2018

ПЕСЕН/ превод: Иван Ст. Андрейчин/ брой 138 май 2021

ЛЯТНА ВЕЧЕР НА СЕЛО/ превод: Красимир Георгиев/ брой 138 май 2021