Спиридон Дрожин

превод: Диана Павлова

ЗАВЕТЪТ НА СЕЛСКИЯ ПОЕТ

Приятели, умирам аз,
светът пред мен се замъглява,
в последния, предсмъртен час
пак от сърце ви завещавам:
животът ви да е свободен
като на майчицата Волга,
като на нивата - със плод,
и като въздух чист и волен.
Поета като погребете
в земята родна - вечен дом,
оставеният тук завет
за мене нека да напомня.

1910

ЗАВЕТ КРЕСТЬЯНСКОГО ПОЕТА

Друзья мои, я умираю,
Передо мной мутится свет,
В последний раз вам повторяю
Мой старый дружеский завет:
Да будет ваша жизнь свободна,
Как Волга-матушка река,
Как в поле нива небесплодна,
Чиста, как воздух, и легка.
Когда схороните поэта
Вы на родимой стороне,
Пусть строки этого завета
Напоминают обо мне.

1910