Спиридон Дрожин

превод: Диана Павлова

* * *
Когато мъка
ме завладее,
не пея аз -
душата пее;
душата пее,
каквото в нея е.
Как мъката си
изразява -
когато друга
душа въздъхне
с тъга се отзовава.
Животът хубав
и в радостта е -
ще зашуми
тук пролетта,
тя с дъх и моето
лице ще сгрее -
не пея аз -
душата пее.

1912
——————————

* * *
Когда тоска
Меня берет,
Не я пою -
Душа поет;
Душа поет,
Что жизнь дает,
В чем горе
Выражается,
На каждый вздох
Другой души
Тоскою отзывается;
И в радости, -
Как жизнь красна,
Когда шумит,
Гудит весна,
И мне в лицо
Она дохнет, -
Не я пою -
Душа поет.

1912