Иванко Николов Иванов е роден на 18.08.1933 г. в село Горско Абланово, Търговищко. Автор на книгите – стихове: поемата “Особено” (нелегитимно издадена от Ликовски през 1984 г.); “Послеписи” (1992); “Както валеше дъжда в една стара тетрадка на Иванко Николов” (1995); “Ателие” (1995); “Особено” (1996, на френски език, и 1998, на френски и български в колекцията “От Чистия Извор”); “Невидими отражения” (1996); “Наколно небе” (1996); “Кипарисови думи” (1997 – на френски), “Бавна поезия” (1999); преводи от руски език на поезията на Сергей Есенин: “Москва кабацка или моят Есенин” (1996, превод по изданието на “Колося”, Париж, 1927), “Кучи син” (2001) и “Зове ме земният глагол” (2002); роман “Аз, Илю войвода” (1997; 1999). Член на СБП. След поемата “Особено” (1984 ) и “Послеписи” (1992) поетичните му книги са издавани от Юлия Соранг, неизменната му всеотдайна спътница през последните осем години. Умира на 29.06.2002 г.

Публикации:

Поезия:

ИЗ “АТЕЛИЕ” (1995)/ брой 20 май 2010

ИЗ “БАВНА ПОЕЗИЯ” (1999)/ брой 21 юни 2010

ИЗ “КАК ВАЛЕШЕ ДЪЖДЪТ В ЕДНА СТАРА ТЕТРАДКА НА ИВАНКО НИКОЛОВ” (1995)/ брой 24 декември 2010

Проза:

ИЗ РОМАНА “АЗ, ИЛЮ ВОЙВОДА”/ брой 19 април 2010

Преводи:

Сергей Есенин - РОДЕН КРАЙ, АЗ ПАК СЪНУВАМ…/ брой 20 май 2010

За Иванко Николов:

ЖИВЕЙ БАВНО ИЛИ МАЛКО ДУМИ ЗА ИВАНКО НИКОЛОВ/ автор: Люба Александрова/ брой 19 април 2010

ТОЙ ТРЕПТЯ В СВЕТЛИНАТА/ автор: Невяна Керемедчиева/ брой 20 май 2010