Св. новомъченик княз Владимир Павлович Палей, руски поет, е роден на 10.01. (28.12. по стар стил) 1896 г. в Санкт-Петербург. Внук на имп. Александър II; син на Великия княз Павел Александрович от втората му жена, актрисата Олга Валериановна Пистолкорс (по баща Карнович), графиня фон Хохенфелзен; племенник на имп. Николай ІІ. Израства в семейство, заобиколен с много любов. Граф от 1904, княз от 1915 г. Не е член на династията Романови. Пише стихове от ранно детство. Детските си години прекарва в Париж и Италия, обкръжен от учители, с чиято помощ овладява до съвършенство френски, английски и немски език по-рано от родния си руски. Принадлежи към поколението на златната младеж от началото на 20 век – обаятелен, образован млад човек с безукорни маниери. До навършването на 16 години, докато семейството живее във Франция, пише на френски, а след пристигането си през 1913 г. в Русия – на руски. Учи в Пажеския (Кадетски) императорски корпус – най-престижното по онова време военно учебно заведение. През декември 1914 постъпва в императорския хусарски полк, а през 1915 г. е произведен в корнет от лейб-гвардията на полка. Участва в Първата световна война от февруари 1915 г. в състава на Хусарския полк, който геройски се сражава в отбранителни операции на Северо-Западния фронт. За участие в бойните операции (разузнаване и др.) получава чин подпоручик и оръжие. В началото на 1915 г. превежда на френски в окопите пиесата «Цар Юдейски» – творба на чичо му Великият Княз Константин Константинович (поетът К. Р.). Публикува два свои сборника със стихове през август 1917 (както сам отбелязва в дневника си) и през 1918 г. Освен стихове в тях включва и двете си притчи “Човекът и неговата вяра”, “Градина на скръб и радост”, пиесата “Бялата роза” и поемите “Мечта и маска” и “Сафо”. Третата му подготвена книга така и не вижда бял свят. Почти не публикува приживе в периодиката. Освен стихове, пише драми и малки стихотворни пиеси, оценени високо от литературната критика. Признат в затворения кръг на петербургската аристокрация, който вижда в него надежда за обновление на руската литература. Известният ценител на словесността, академик Анатолий Фьодорович Кони още приживе на поета го нарича «надежда на руската литература». Палей е познат на Манделщам и неведнъж посещава Николай Гумильов. Произведенията му са изпълнени с дълбока любов към родината и близките, а готовността му за жертвена християнска смърт “за спасението на Отечеството и за Божия слава” се проследява в много негови стихове. Още по време на Февруарската революция предчувства, че това е път към гибелта. Води обширна преписка, както и дневник (1917) – безценно свидетелство за онези страшни дни. Наблюденията му поразяват с точността и предвижданията си. В дневника му за първите дни на Октомври 1917 г. четем: “Нима това не е знамение на времето? Нима не е ясно към какво вървим и с какво ще свърши това? С падането на монархиите, една след друга, с ограничаване правата на християните, със световна република и – несъмнено! – със световна тирания. И този тиранин (безусловно евреин) ще бъде предсказаният антихрист за нас, а за еврейството или псевдомасонството – месия. Неговото царство ще продължи, трябва да продължи 3, 5 години. А после… Невесели мисли идват в уморената ми глава. И все пак светлата сила ще победи! И ще заридаят на висок глас онези, които беснуват. Ако не тук, то там, победата ще бъде за Христос, защото Той е Истина, Добро, Красота, Хармония…” Тези редове са написани в първите дни на Октомврийската революция, в която активно участие вземат «евреи-комисари», затова и отношението на Палей е такова. На 04.03.1918 г. ръководителят на петроградския ЦК Мойсей Соломонович Урицки извиква княза в Смолни и му предлага да се отрече от баща си, за да избегне черния списък. Възмутеният Владимир, върнал се вкъщи, казва на майка си: «Как той посмя да ми го предложи!». През пролетта на 1918 г. княз Владимир Палей заедно с други Романови е заточен – отначало във Вятка, но поради добронамереното отношение на жителите на града след 11 дни, по заповед на Москва – на 17 април 1918, е изпратен в Екатеринбург (уралски бастион на болшевизма), където се намира тогава и царското семейство. Но Уралският областен съвет на болшевиките в Екатеринбург решава, че това съседство е нежелателно и го изпраща на 07.05.1918 г. в Алапаевск – градче на 120 км. от Екатеринбург. Там, под арест, Палей се среща със свои близки. Известно е, че в заточение поетът работи много и плодотворно. По специално разрешение той посещава местната градска библиотека, води си дневник, но и до ден днешен произведенията му от периода в Алапаевск са в неизвестност. Баща му е разстрелян в Петропавловската крепост, на мястото на екзекуцията е донесен на носилка, поради голямата си слабост. Майка му и сестрите му Ирина и Наталия през Финландия и Швеция успяват да се спасят във Франция. Княз Владимир е убит на 21 г. заедно с още петима Романови, един от Великите Князе и монахиня от Марфо-Мариинската обител в нощта след убийството на царското семейство – на 4 срещу 5.07.1918 г., край градчето Алапаевск (Среден Урал), до село Синячиха – хвърлен е жив със завързани очи в дълбока шахта с вода на железния рудник Нижняя Селимская, на 18 км. от града. Екзекуцията е довършена с гранати, запалени вършини и натрупване на пръст. Според разпита на участвалия в престъплението болшевик Пьотр Старцев, убийството се извършва от болшевиките в Алапаевск по разпореждане на Президиума на Уралския областен съвет в Екатеринбург – в него, както е известно, най-голямо значение имат Александър Белбородов (Янкел Вайсбарт), Шая Исаакович Голощекин (някъде и Филип Исаевич Голощекин), Янкел Хаимович Юровски, Вайнер Пинхас (Волков), Георгий Иванович Сафаров, като последният донася в Алапаевск разпореждането и следи за неговото изпълнение. Скоро след това Алапаевск е завзет от войската на Колчак, телата са изнесени от шахтата, престъплението е разследвано. Телата на убитите са пренесени през цяла Русия в Пекин (Китай) – в Руската духовна мисия и са погребани през април 1920 г. в гробницата на Свято-Серафимовския храм. Мощите на княза се намират там до 1945 г. Когато съветските войски завземат Манджурия, тялото на Палей е изнесено от манастира и през 1947 г. заедно с телата на другите мъченици е препогребано тайно на православното гробище близо до градските врати Андинмен. Самото гробище е ликвидирано от китайците след 1988 г. На мястото на руските гробове сега се намира игрище за голф. Руската православна църква зад граница канонизира княз Владимир Палей на 01.11.1981 г. През 1996 г. в Москва, в издателство “Алма Матер” излиза книгата му “Поезия. Проза. Дневници” – най-пълното представяне на творчеството му. През 2004 г. е публикувана книгата на писателя от Коста Рика Хорхе Франсиско Сайнс Карбонел – «Поетът от Дома на Романови». В наши дни Владимир Палей е признат за голям руски поет.

Публикации:

Поезия:

СТРАННИК/ превод: Диана Павлова/ брой 19 април 2009

МОЛИТВАТА НА ВОИНА/ превод: Диана Павлова/ брой 19 април 2010

КОНЕН ПАТРУЛ/ превод: Диана Павлова/ брой 20 май 2010

ОТНОВО ПАДНА НОЩ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 60 март 2014

СЕСТРИ НА МИЛОСЪРДИЕТО/ превод: Красимир Георгиев/ брой 67 ноември 2014

За Владимир Палей:

ОТЗИВИ ЗА ЛИЧНОСТТА И ТВОРЧЕСТВОТО НА ВЛАДИМИР ПАЛЕЙ/ превод: Георги Ангелов/ брой 20 май 2010

СИЛАТА НА ИСКРЕНО МОЛЕЩИЯ СЕ ЧОВЕК ДА ПРЕОБРАЗИ СВЕТА/ автор: Диана Янкулова/ брой 137 април 2021