КОНЕН ПАТРУЛ
превод: Диана Павлова
КОНЕН ПАТРУЛ
Промъква се по просеката конният патрул…
И само под копитата пропукват съчки… Тишина…
В душата трепетна тревога е нахлула -
студена радост от започващото разузнаване…
Като че ли и всичко е наред при мен:
сега патрули ще препуснат с донесение,
наганът ми е зареден и в крайчето на ремъка
навитата ми карта жадува настъпление.
Вървим по просеката, стъпваме полека,
и - изстрел… Умълчаване… Поемаме отново,
а нощ се готви да обгърне и гората, и полето,
зад долчинката се синеят стройни борове…
Действащата армия
Септември 1915
——————————
РАЗЪЕЗД
Разъезд по просеке крадется… Тишина…
Лишь под копытами хрустят сухие ветки…
Душа пленительной тревогою полна -
О, радость жуткая начавшейся разведки…
Теперь как будто все в порядке у меня:
Сейчас дозорные прискачут с донесеньем,
Наган заряжен мой, и на конце ремня
Двухверстка серая гордится наступленьем…
Вот выстрел вдалеке… Все смолкло…И опять
Идем по просеке мы осторожным шагом,
А ночь готовится и даль, и лес обнять,
И сосны стройные синеют за оврагом…
Действующая Армия
Сентябрь 1915 г.
* * *
Обичам слабото кандило
пред затъмнения Божи лик,
безкраен шепот приютило -
смирени, искрени молитви.
И има някой, който знае,
че жив и грешен съм, и земен,
но пак пред портите на рая
той моли Бог да ме приеме.
—————————–
* * *
Люблю лампады свет неясный
Пред темным ликом Божества:
В нем словно шепот ежечасный
Твердит смиренные слова,
Как будто кто-то, невзирая
На то, чем жив и грешен я,
Всегда стоит у двери рая
И молит Бога за меня…
* * *
Пак търсим радост - тя е тук, без край -
във всяко късче от делата всекидневни,
но само чистите сърца ще я познаят,
не е за хора озлобени, гневни…
И щастието е във всеки дом -
достъпно е за всички и по много -
в заслужения отдих и труда ни скромен,
в надеждата и в упованието в Бога…
——————————
* * *
Мы ищем радости - а радость вечно тут,
Во всякой мелочи обрядов ежедневных,
Но только чистые сердца - ее поймут,
Она не для людей озлобленных и гневных…
Мы ищем счастья, а счастье тут всегда,
Во власти каждого, у каждого порога,
В молчаньи отдыха и в красоте труда,
В надежде на людей и в упованьи в Бога…
ПЛАМЪЧЕТА
Във юнския сумрак, си спомням, през войната,
под ярката звезда, изгряла над простора,
видях как в малка къщичка на края на гората
проблесна светлинка в едничкия прозорец.
И мамейки към себе си, в страната на мечтите,
вечерната звезда блестеше горделиво,
а в дремещото село, там долу - сред брезите,
пламъчето земно мъждукаше страхливо.
Но синкавият дим се вдигна към звездата
от земното огнище във нишка непрекъсната
и някаква надежда долавяше душата -
че те горяха заедно в неуловима връзка.
Февруари 1917
——————————
ОГОНЬКИ
В июньских сумерках однажды, на войне,
Я, помню, видел раз, как у лесной опушки,
Под яркою звездой, горевшей в вышине,
Зажегся слабый свет в окне простой избушки…
Маня к себе в простор, в страну крылатых грез,
Вечерняя звезда сияла горделиво,
А в дремлющем селе, внизу, среди берез,
Мерцал огонь земной неровно и пугливо;
Но голубой дымок всходил прямой чертой
От очага земли к звезде неугасимой,
И чудилось в душе, неясною мечтой,
Что огоньки горят в связи неуловимой…
Февраль 1917 г.
