подбор и превод: Георги Ангелов

Володя беше необикновено същество, жив инструмент на рядка чувствителност, който сам създаваше поразително мелодични и чисти звукове, свят на ярки образи и хармония. По години и опит той беше още дете, но духът му проникваше в области, достигнати от малцина. Той беше гений…
Като дете, в него имаше нещо неуловимо, което го отличаваше от другите. Родителите му виждаха как той се различава от останалите и мъдро не се опитваха да го уеднаквяват. Те даваха относителна свобода на развитието на необикновените му способности.
Мария Павловна, Велика Княгиня, дъщеря на Великия Княз Павел Александрович и на първата му жена, гръцката принцеса Александра. Доведена сестра на поета. Тя описва брат си в своята автобиография “Възпитанието на принцесата”.

От 13-годишна възраст Владимир пишеше очарователни стихове… Всеки път, когато се връщаше вкъщи, поетичният му талант се проявяваше все по-силно… Той използваше всяка свободна минута за любимата си поезия. Имайки темперамент на мечтател, той забелязваше всичко около себе си, нищо не се изплъзваше от вниманието му… Той страстно обичаше природата. Беше във възторг от всичко сътворено от Бога. Лунният лъч го вдъхновяваше, ароматът на цветето му подсказваше нови стихове. Имаше невероятна памет. Всичко, което знаеше и което бе успял да прочете за краткия си живот, беше наистина изумително.

Олга Валериановна Пистолкорс, майка на поета

Толкова мощно и ранно поетично съзряване в руската литература се прояви само от Лермонтов.

Е. Серапионов, изследовател на творчеството на поета

Изживях едно от най-силните чувства в моя живот, затова съм задължен на Володя. Повече нищо не мога да кажа. Умирам. Предавам му своята лира. Завещавам му в наследство, като на син, дарбата си на поет.
Великия Княз Константин Константинович (поетът К. Р.), след прочита на превода на пиесата си “Цар юдейски”, направен от В. Палей, април 1915, Павловск.
За съжаление, текстът на произведението никога не бил публикуван в Русия и бил загубен по време на революцията.

Трудно е да се предвиди по-нататъшното развитие на таланта, на който са чужди все още много стремежи на духа и дълбини на душата, но има заложби като нови пъпки на млада, неукрепнала още клонка. Те могат да се разгърнат и обгърнат в зеленина заякналия ствол.

Фьодор Батюшков, отзив за първата книга на Палей, 1916

Той живял само 21 години. Но за краткото време на земния си път успял да впечатли всички около него с необикновената си дарба. Удивително било да се види как като естествен и пълноводен поток се леели изпод перото му светли и хармонични стихове, като нотите при Моцарт. Той бил зверски убит през 1918 година, по времето когато бил призван да стане една от величините в руската литература. Поезията му, пълна с буйни чувства, млада свежест, и понякога мистична дълбочина, била забравена по политически причини, а любимата му родина преживяла терор, една от първите жертви на който станал сам той. Единственото му “престъпление” била роднинската му връзка с династията, член на която той дори официално не бил.
…
През декември 1914 г. княз Владимир постъпил в императорския хусарски полк, а през февруари 1915 г. вече заминал за фронта. В деня на отпътуването си той присъствал на сутрешна литургия с майка си и сестра си. Освен тях и двете милосърдни сестри в църквата нямало никого. Каква била изненадата на Владимир и семейството му, когато открили, че тези милосърдни сестри не били други, а императрицата Александра Фьодоровна и най-близката й фрейлина, Анна Вирубова. Императрицата пожелала да се прости с Владимир и му подарила за път малка икона и молитвеник.
…
На 3 март 1918 г. един от най-могъщите комисари на Петроград, Мойсей Соломонович Урицки, заповядал на всички членове на семейство Романови да се явят в градския отдел на ЧК. Имайки предвид, че Великият Княз Павел бил болен, семейството решило, че княгиня Палей ще занесе в ЧК справка от лекаря, а Владимир, който не се числял към фамилията Романов, ще остане вкъщи, с надеждата да бъде незабелязан. Но агентите на ЧК заповядали Владимир да се яви на следващия ден.
На 4 март Владимир отишъл в петроградската ЧК. Приел го Урицки, който направил на поета наглото предложение: “Подпишете, че преставате да считате Павел Александрович за Ваш баща, и тогава веднага ще сте свободен; в противен случай трябва да подпишете друг документ, който ще означава изгнание”.
Това бил неговият последен шанс да оцелее, но княз Владимир бил човек на принципа. Независимо че кипял от негодувание, той не отвърнал нищо, само внимателно изгледал болшевишкия комисар. Урицки видял пълния с упрек и презрение поглед и рязко казал: “Добре тогава, щом е така, подпишете документа за изгнанието”.
Княгиня Палей направила всичко възможно, за да спаси сина си от ноктите на ЧК, но вече било много късно. Молбите й били неуспешни и на Владимир било заповядано да бъде на гарата на 22 март, за да пътува в изгнание заедно с другите членове на императорската фамилия: князете Йоан, Константин и Игор Константинович, Великия Княз Сергей Михайлович, и верните им слуги.”

Хорхе Франциско Саенц Карбонел, писател от Коста Рика

“Всичко, което ме интересуваше по-рано - блестящите балети, декадентската живопис, новата музика - всичко сега ми се струва тъпо и безцветно. Търся истината, самата истина, търся светлината и доброто…”

Владимир Палей, в последното писмо от Алапаевск до родителите му

“Никой от тях не потъна и не се удави във водата, и след известно време чухме почти всичките им гласове. Тогава аз хвърлих граната. Тя се взриви и стана тихо… Решихме малко да почакаме, за да проверим дали всички са загинали. Скоро чухме да се говори и едва доловим стон. Хвърлих още една граната. И какво мислите - изпод земята чухме пеене! Бях ужасен. Те пееха молитвата «Спаси, Господи, люди Твои!»
Нямахме повече гранати, но не можеше да оставим работата незавършена. Решихме да затрупаме шахтата със сухи вършини и да ги запалим. През гъстия дим още дълго продължаваше да достига до нас тяхното пеене…”

Василий Рябов, един от убийците

Макар че мъчениците умрели най-вече от тежките си наранявания, възможно е гладът и жаждата да са усилили страданията им след многото часове, или даже дни, прекарани на дъното на шахтата.
Един белогвардеец писал, че макар обстоятелствата около убийството на цар Николай Втори и семейството му да били ужасни, те бледнеят пред алапаевското престъпление. Според някои източници двама от алапаевските палачи полудели след гнусното злодеяние.
Извършвайки убийството, болшевиките цинично обявили, че князете били похитени в Алапаевск от група неизвестни лица. Вестта за “бягството” била публикувана в болшевишката преса в Петроград и още цяла година семействата на жертвите вярвали, че князете са живи, намират се някъде в Сибир, и непрекъснато чакали вести от тях.
След падането на комунистическата власт шахтата близо до Синячиха станала място за църковни поклонения и там бил построен православен параклис. В дълбините на сибирските гори пристигат поклонници, за да изразят своята любов и почит към невинните страдалци, принесени в жертва през онази страшна лятна нощ на 1918 година.

Хорхе Франциско Саенц Карбонел, писател

В Алапаевск изпълнител на разпореждането на евреина Сафаров бил - макар и звяр, руснак - работникът Абрамов…
Секретното съвещание, утвърдило плана за убийството на царското семейство, било ръководено от Голощекин, Юровски, Чуцкаев и Белбородов, а също така от членовете на ЧК Лукоянов, Сахаров и Горин. Председател на съвещанието бил Янкел Юровски.
Янкел Юровски бил от град Каинск, търговец на часовници, син на криминалния престъпник Хаим Ицкевич.
Сафаров - другар на председателя на Президиума на Областния съвет и редактор на областния вестник “Уралски работник” пристигнал заедно с Улянов-Ленин в Русия през 1917 г. и бил вдъхновител на всички зверства на Урал.
На Кремълските вдъхновители на палачите Улянов-Ленин и Янкел Свердлов се дава второстепенно място в това световно злодеяние. Но фактите говорят, че те са негови преки съучастници, подготвяли го и, когато то било извършено, го одобрили официално на 19 юли 1918 г. на заседание на ВЦИК. На въпрос на Бронщайн-Троцки, зададен на Свердлов, “кой е решил” съдбата на царското семейство, онзи отговорил: “Ние тук го решихме. Илич считаше, че не трябва да оставяме живо знаме, особено в днешните трудни условия…”
И ще повярваш в сведенията, съобщени в книгата на Е. Е. Алфериев “Император Николай II като човек със силна воля” (който цитира книгата на Робърт Уилтън “Последните дни на Романови”, 1920), че банкерът Янкел Шиф уведомил Янкел Свердлов за заповед “свише” ритуално да бъде убито цялото Царско Семейство!
Неслучайно на южната стена в мазето на дома на Ипатиеви, където станала жестоката разправа с царствените затворници, изтъкнатият ни съотечественик, следователят Николай Александрович Соколов сред многото кръв открил двустишие от Хайне за цар Валтасар… За това, че на убийството на Православния Цар и неговото Семейство се е придавало религиозно значение, гласи още един кабалистичен надпис, открит от същия следовател пак на южната стена, със следното съдържание (по по-късна разшифровка): “Тук, по заповед на тайните сили, царят беше принесен в жертва за разрушаване на държавата. За това се известяват всички народи”.

Фатей Шипунов - откъси от “Истината за велика Русия”