СТРАННИК
превод: Диана Павлова
СТРАННИК
До него бях застанал.
Той се молеше.
Надзърнах във очите му случайно
и стори ми се, че видях небето
във цялата му красота безмълвна…
И дълго аз, отбилият се в храма,
за да намеря бързо, мигновено
забвение в молитвата припряна,
не можех да отвърна ласкав поглед
от чудните, сияещи очи…
И изведнъж, на улицата вече,
сред тълпата бързаща и шумна,
повярва изтерзаната душа -
светът със чудеса ще се изпълни
и мъртвите сърца не ще престанат
на Твоя глас, Иисусе, да откликват,
докато в жадните очи на скитника
не потъмнее светлината Твоя,
запалена от неизказаната святост.
—————————–
СТРАННИК
Молился он.
Став рядом с ним случайно,
Ему в глаза я бегло заглянул -
И звездное почудилось мне небо,
Во всей своей безмолвной красоте…
И долго я, зашедший в этот храм
Лишь для того, чтобы найти мгновенно
Забвение в молитве торопливой,
Не мог отвлечь обласканного взора
От светлого сиянья чудных глаз…
И вышел я на улицу… И вдруг,
Среди толпы спешащей и шумливой,
Поверила взалкавшая душа,
Что будет мир наполнен чудесами,
Что мертвые сердца не перестанут
На голос Иисуса откликаться,
Пока в очах скитальцев исхудалых
Не потускнеет звездный свет, зажженный
Святыми недосказами Христа.
