Александър Ширяевец (псевдоним на Александър Василиевич Абрамов), руски поет, ярък представител на новоселските поети, е роден на 2[14].04.1887 г. в село Ширяево, Симбирска губерния (днес – в Самарска област) като единствен син в семейството на бившия крепостен Василий Абрамов и на Мария Ермолаева (и двамата руснаци по националност). Тук, “в едно от най-живописните места на Волга”, както се изразява по-късно поетът, той натрупва впечатления, вдъхновяващи го през целия му живот. Първите прочетени от него поети са Колцов и Лермонтов. Пише стихове от 7-8 г. Учи в земско училище в село Бинарадка, Самарска губерния, завършва църковно училище в село Ширяево (1898), после учи 2 години в Самарското епархиално градско училище, но след внезапната смърт на баща му – конен горски пазач (1902), го прекъсва поради липса на средства. Оттук нататък до смъртта си води беден и несретен живот. Заедно с майка си заминава за Самара. Работи във фабрика за хартия, писар е в канцелария на лесничейство, от 1903 г. – в Ставропол на Волга. През 1905 г. за участие в революционното движение (манифестации, разпространяване на прокламации) е уволнен от служба. За да избегне евентуален арест, пристига през 1905 г. с майка си в Ташкент, където до 1922 г. е чиновник в пощенско-телеграфните ведомства в Ташкент, Коканд, Кизил Арват, Асхабад, Чарджуй, Бухара и отново в Ташкент. Първите си стихове и разкази публикува през 1908 г. в сп. “Туркестански куриер” и в “Туркестански ведомости”. Тогава взема и псевдонима Ширяевец – в знак на обич към родното село. Още в ранните си стихове, преодолявайки влиянието на символистите, поетът се обръща към народно-песенната традиция. Докато източните мотиви в стиховете му са издържани в драматично-сдържан тон и съзерцателна отстраненост, то стиховете, посветени на родното Ширяево и Волга (край нейните брегове се ражда и Спиридон Дрожин) са изпълнени с танцова ритмичност, тук се проявява неудържимият темперамент на поета. През 1911 г. стиховете му са включени в колективния сборник “Ранен здрач” (Ташкент). По това време започва да печата и в ежеседмичните столични списания “Почтово-телеграфный вестник”, “Народный журнал”, “Ежемесячный журнал”. През декември 1914 г. става задочно член на Суриковския литературно-музикален кръжок, който издава в Петербург свое списание – “Приятел на народа”. В периода 1909-1915 г. води активна кореспонденция с други новоселски поети като Есенин, Клюев, Карпов, както и с Горки и Бунин. През 1915 г. посещава редица столични знаменитости, сред които Балмонт, Горки, Бунин, Мережковски, Гипиус, Городецки, Грин. През 1912 г. започва кореспонденцията му с Николай Клюев, който оказва огромно въздействие върху поета със своите стихове и писма. Задочното му приятелство с Есенин започва през 1915 г. и продължава до последния ден на Ширяевец. През 1915-1917 издава 4 книги: “Богатир” (Ташкент, 1915), “Солова песен” (Ташкент, 1916), “Алени макове. Песни на последните дни” (Ташкент, 1917), “За музиката и любовта” (Ташкент, 1917), последвани от “Слънчевият край на на Чимбет (Туркестански мотиви)” (Ташкент, 1919), “Приказка за Иван, селския син” (Ташкент, 1919). В тях е отразена приказната, природната руска стихия. Погледът на поета е устремен и към времената на Златната Орда, и още по-назад – към епохата на куманските нашествия и походите на руските князе във Великата Степ. През 1917 г. той пише: “Чакам какво ще каже не фабричната, четяща само Карл Маркс Русия, а селска, земеделска Русия, и предварително й симпатизирам, защото само в нея е живата сила”. През 1919 г. в Ташкент, в издателство “Студия за изкуство” излиза лиричният сборник “Стихотворен алманах”, където са отпечатани и стихове на Ширяевец. Записва се слушател в Туркестанския университет и 2 г. посещава филологическия факултет. От 1918 до 1922 г. живее с майка си в много трудни материални условия. През тези години е принуден да продаде библиотеката си на пазара, за да си купува хляб. Измъчен от глад и студ, пристига с майка си през януари 1922 г. в Бухара. През лятото на 1922 г. изпраща майка си в Самара, където тя умира скоро след това, а той пристига в Москва, където се сблъсква с явното неприемане на творчеството му от инородци сред болшевиките. Меркантилният дух и бохемският шум го разочароват, а и не успява да се устрои в града. Цензурата не пропуска в печата лиро-епичната му поема “Мужикослов”, а поетът, включил се отначало в групата на пролетарските поети “Кузница” е изключен от нея. Част от произведенията му още приживе се изгубват в архивите на издателствата и сред личните книжа на съвременниците. В началото на 20-те г. издава тънките книжки “Мужикослов” (поема, 1923), сборникът за деца “Рисунки: Песни-стихове за деца” (1923), “Змей Горинич” (разказ, 1923; 1924) и драмата “Вълшебният пръстен: Пиеса-приказка” (1923), в началото на 1924 г. е приет за член на съюза на писателите. След дълги митарства, накрая излиза в Москва последната му книга със стихове “Шир” (1924). Умира от менингит на 15.05.1924 г. в Москва. Погребан на Ваганковското гробище, близо до приятеля му Есенин, който написва стихотворение (1924) в памет на Ширяевец. Съчинения, излезли след смъртта на Ширяевец: “Волжки песни” (1928, съст. В. Лвов-Рогачевски); “Избрано” (Куйбишев, 1961); “Песен за Волга” (Куйбишев, 1980); “Стихотворения и поеми” (Ставропол, 1992); “Песни на волжкия славей. Избрано.” (2007). В родното му село е открит мемориален дом-музей. В литературно-публицистичния сборник “Гласът на самарската земя” през 1990 г. е публикувана и прозата на Ширяевец: разказите в него са били печатани само веднъж – в туркестанските вестници и алманаси още приживе на поета. В Толиати е планирано откриване на паметник на Ширяевец.

Публикации:

Поезия:

НА ХУДОЖНИКА А. Н. ВОЛКОВ/превод: Диана Павлова/ брой 21 юни 2010

НА МАЙКА МИ/ превод: Диана Павлова/ брой 21 юни 2010

РУСКИ ПОЕТИ/ превод от руски: Красимир Георгиев/ брой 53 юли 2013

ГРАДЪТ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 65 септември 2014

Проза:

ДВЕ АВТОБИОГРАФИИ/ превод: Георги Ангелов/ брой 21 юни 2010

За Александър Юиряевец:

ОТЗИВИ ЗА АЛЕКСАНДЪР ШИРЯЕВЕЦ/ брой 21 юни 2010

ЗА СМЪРТТА НА ШИРЯЕВЕЦ/ автор: Пимен Карпов/ брой 21 юни 2010