Александър Ширяевец

превод: Диана Павлова

НА МАЙКА МИ

Нуждата със теб отдалечи ни,
нищетата гладна, озлобена,
всичките ти сили си заминаха
във труда усилен постепенно.
И с тъга, не вярвайки, тревожно,
вглеждаш се в загадъчния път -
всеки ден обида, невъзможност,
мъката и горестта тежат.
Млад съм, но и мен ме чака същият
път, по който мина ти - нерадостен…
Заблести, о, пламъче насъщно,
прекалено много бе изстрадано…

25 юли 1905

——————————

МАТЕРИ

Нас с тобой нужда разъединила,
Злобная, голодная нужда,
Ты свои уж растеряла силы
По пути тяжелого труда,
И с тоской, волнуясь и не веря,
Смотришь в даль, загадочную даль;
С каждым днем обида и потеря,
С каждым днем сильней гнетет печаль.
Молод я, но та же ждет дорога,
Ты прошла, мой темный путь далек…
О блесни ж, заветный огонек,
Слишком было выстрадано много!..

25 июля 1905