Александър Ширяевец

превод: Георги Ангелов

АВТОБИОГРАФИЯ

Баща ми и майка ми са от крепостните, записали се в еснафството. Роден съм в село Ширяево-Буерак, Симбирска губерния - едно от най-живописните места на Волга - през 1887 г. Баща ми е работил във варница. Пристигнал в с. Бинарадка (Самарска губерния), където станал конен горски пазач. Живяхме в пущинака, в гората. После се преместихме в село, населено с мордви. Там постъпих в земско училище, но не го завърших. През 1897 г. баща ми остави службата и всички обратно се върнахме в Ширяево. Тук постъпих в единственото в селото училище - църковно-приходското, което завърших през 1898 г. Четях книги, носени в село от търговци. Първият поет, прочетен от мен, беше Колцов, после Лермонтов. Започнах да пиша стихове още в Бинарадка, когато бях на 9-10 години. През 1900 г. баща ми почина. Умря от разрив на сърцето. Помъчихме се, помъчихме се и накрая се преселихме в Самара. Бедствахме страшно. През 1902 г. станах черноработник в хартиена фабрика. Изкарах там 9 месеца. В 1903 г. постъпих като писар в канцеларията на лесничейството в град Ставропол Самарски. През 1904 г. отново преместване в Самара. Опитах се да постъпя в магазин за цигари, на работа по ЖП пътища, но без успех. През същата година написах на един дъх два разказа и ги изпратих в «Самарски куриер». Единия приеха. В друг вестник занесох стихове. Похвалиха ги. През 1905 г., по съвет на леля ми, се преместих в Ташкент. Станах ученик в телеграфо-пощенското училище. В 1906 г. станах «чиновник», но без чин. Първото ми произведение беше напечатано през 1908 г. във вестник «Туркестански куриер». От тогава започнах да печатам във всички издания на Туркестан. Печатах само стихове. От 1912 година - и в столичните издания. Срещнах одобрение от страна на Николай Клюев, Иван Бунин, сърдечно ме посрещна Сергей Городецки.

1913

АВТОБИОГРАФИЯ

Баща ми и майка ми са от «крепостните», записали се в еснафството. Баща ми работеше на полето, във варница, като горски стражар.
Роден съм през 1887 г. в с. Ширяево-Буерак, Симбирска губерния - едно от най-живописните места на Волга. Баща ми тогава работил във варница. Поради някакви неприятности със собственика й през 1893 г. си уредили сметките и пристигнахме в с. Бинарадка (Самарска губерния), където баща ми стана горски стражар. Живеехме в пущинака, в гората, после - в село. Там постъпих в земското училище. Не успях да го завърша: през 1897 г. баща ми захвърли службата и се върнахме в Ширяево. Баща ми се зае с търговия с камъни. Макар че пиеше, нещата не вървяха лошо, ние бяхме от «селската аристокрация»… Аз постъпих в единственото училище в селото- църковно-приходското, което завърших през 1898 г.
Четях книги, които носеха в селото търговци, от рода на «Бова, царският син», «Еруслан Лазаревич» и т.н. Първият прочетен от мен поет беше Колцов, после Лермонтов. Понякога баща ми се абонираше за «Родина» или «Нива».
Баща ми ме подготвяше за същата дейност като неговата, караше ме да следя работата, но аз всячески се отклонявах, за което получавах шамар. Баща ми беше много добър човек; буйстваше като пиян, после плачеше и искаше от майка ми прошка. Обичаше да свири на хармоника някакъв тъжен мотив, който и досега помня. Този мотив явно му действаше потискащо - на очите му се появяваха сълзи и той започваше да разказва за родния си край и за младостта си (родил се е в Тамбов).
Започнах да пиша стихове още в Бинарадка, когато бях на 9-10 години. Това бяха слаби стихове, без всякакъв смисъл. Помня, че от такива стихове се беше събрала цяла малка тетрадка. После тя се изгуби някъде.
И в Ширяево продължих със своите опити. Но съчувствие, струва ми се, не срещнах.
Брат ми Петър и сестра ми Александра умрели още преди появата ми на бял свят. Затова раснах сам. Когато баща ми работеше във варницата, работещите там и на шлеповете «бивши хора» ме глезеха; качваха ме на коленете си, гощаваха ме с лакомства, пееха песни…
През 1900 г. баща ми почина. Умря от разрив на сърцето, на параход. Помъчихме се, помъчихме се и ликвидирайки дейността му, се преместихме в Самара. Започнах да уча в града, но нямаше средства и се наложи да напусна във втори клас. Бедствахме страшно, разпродавайки и последната си покъщнина. И ако не умрях от глад, това се дължи само на майка ми, която често гладуваше, за да ме нахрани.
През 1902 година постъпих като черноработник в хартиена фабрика. Изкарах там около 9 месеца. Получавах отначало 10, после 15 рубли на месец…
В 1903 г. станах писар в канцеларията на лесничейството, в град Ставропол Самарски. В сравнение с фабриката това беше истински рай… Служих там малко повече от година. Тъй като не чувствах склонност да се задълбочавам в канцеларските мъдрости и обичах повече, мечтаейки, да съзерцавам Волга и живописните Жегульовски планини - ми беше предложено да търся друго място…
През 1904 г. отново преместване в Самара. Опитах се да постъпя там в магазин за цигари, във фотографско ателие, склад за селскостопански машини, ЖП, и на някои други места, но без резултат.
В същата година написах на един дъх два разказа и ги занесох във вестник «Самарски куриер». Единия го отхвърлиха, другия го приеха. Но не го видях напечатан: не го пуснала предварителната цензура. Така поне ми обясни редакторът.
В друг вестник занесох стихове. Похвалиха ги, но ме посъветваха по-добре да се заема с проза, «тъй като стихове сега никой не чете»…
«Появих се» в печата с бележка за откраднат от съседката самовар… Зарадвах се и на такава поява…
В същата година изпратих две стихотворения в «Списание за всички». Получих писмо, в което ми пишеха, че «макар и стиховете Ви да не могат да бъдат отпечатани, редакцията счита, че те са написани нелошо и моли да й изпратите още; дай Боже, сред тях да има подходящи за печат»… Но аз бях огорчен и повече не им изпратих.
През 1905 г. по съвет на леля ми (сестра на майка ми) се преместихме в Туркестанския край, в Ташкент. След като изкарах три месеца без работа, постъпих като ученик в телеграфо-пощенското училище. В 1906 г. бях назначен за «чиновник», но без чин… С това звание съм и досега. Обиколил съм едва ли не целия край.
Първата ми работа беше отпечатана в 1908 г. във вестник «Туркестански Куриер». Това беше фейлетонът в стихове и проза «Награда» от телеграфо-пощенския живот. От тази година публикувам стихове в почти всички туркестански издания.
От 1912 г. започнах да печатам и в столичните… Много съм задължен на редактора на «Народно списание» Е. К. Замиславски. Срещнах одобрение от страна на поета Аполон Коринтски, от Николай Клюев, който отначало ме направи на пух и прах, после ме похвали…
Сега живея в бюрократична обстановка, сред хора «в калъф», под гнета на безбройните страшни циркуляри, недопускащи никакви човешки права за човека… Но никакви циркуляри няма да изкоренят от мен любовта ми към литературата като цяло, и към поезията в частност - само с това и дишам…

гр. Чарджуй
7 ноември 1913 г.