Александър Прокофиев
Александър Андреевич Прокофиев (19.11[2.12].1900 – 18.09.1971), руски поет, е роден в село Кобона, сега Волховски район на Ленинградска област, в семейството на селянин-рибар. Започва литературната си дейност в средата на 20-те години. В първите си сборници – «Пладне» (1931), «Улица на Червените зори» (1931), «Победа» (1932) – авторът открива на читателя света на крайезерното ладожко село. През 30-те публикува сборници с лирика и песни: «Път през моста» (1933), «Временник» (1934), «Прями стихове» (1936), «В защита на влюбените» (1939). По време на Великата Отечествена война Прокофиев работи активно в армейския печат, чете стихове пред бойците от Ленинградския, Волховски и Северен фронт. Пише стихотворни фейлетони, песни, частушки. Забележително явление на съветската поезия от военните години е поемата му «Руся» (1944; Сталинска награда, 1946) – разказ за братя Шумови, доброволно пристигнали от Сибир в защита на Ленинград. В своите неизмислени герои поетът вижда огромната им нравствена сила и любов към Родината. В първите следвоенни години Прокофиев публикува цикъл стихове за мира, за радостта от съживяващата се земя. Нов етап в творчеството му започва с книгата «Отвъд реката» (1955); през 1960 г. излиза сборникът «Покана за пътешествие», отличаващ се с широта на замисъла и съдържанието, яснота и дълбочина. Впечатленията на поета от многобройните му пътувания в страната и зад граница са отразени в книгите «Ябълка над морето» (1958), «Пътни стихове» (1963), «Под слънце и порои» (1964) и др. Отличителни черти на поезията на Прокофиев са близостта до народното слово, фолклора, ярка образност и емоционалност, склонност към шега, ирония, вярност към «редовия» герой. Многоцветната и звъняща поезия на Прокофиев с годините става по-сдържана, а поетът възприема по-строг и лаконичен маниер на писане.
Публикации:
Поезия:
ВТОРА ПЕСЕН ЗА ЛАДОГА/ превод: Никола Инджов/ брой 16 януари 2010
СОЛВЕЙГ/ превод: Димитър Горсов/ брой 38 март 2012
РЕКВИЕМ/ превод: Паун Генов/ брой 46 декември 2012
ПРОЩАВАНЕ/ превод: Димитър Пантелеев/ брой 50 април 2013
РАЗГЪРНИ КРИЛАТА СИ, ХАРМОНИКО/ превод: Красимир Георгиев/ брой 132 ноември 2020
НАПУЩАЙКИ ПЛОВДИВ/ превод: Марко Марков/ брой 132 ноември 2020
За Александър Прокофиев:
