Сергей Василиев

превод: Александър Костов

          …. А рябините мълчат
          като нарисувани.
                       А. Прокофиев

Последен път го срещнах - беше
в хотел „Москва”. Бе пак бъбрив.
И пак по братски се държеше,
и бе все тъй неотстъпчив.

И като по-стар брат, той мен
ругаеше, със жар дори.
Но виждаше се несъмнено,
че болест вече го мори.

Той бе със жестове горещи
и шеговит, и мил дори,
но аз след всеки жест усещах:
рябина бурята ломи…