Александър Прокофиев

превод: Марко Марков

И ето - Тракия долинна
живее в мен
и пее в мен,
тъй млада и така старинна -
сърце, обичай този плен!

По звук и лист яснеят капки,
развяват чистата си плът,
и свалят тежки, ведри шапки
тополите по моя път.

Проблясва бистрата Марица,
дъга по камъка гори.
Ти, пътен знак за Триводици,
за бранна слава говори!

Перо от птица песен пише
за ясен и човешки ръст.
На грозде въздухът мирише,
на плодна, уморена пръст.