ВТОРА ПЕСЕН ЗА ЛАДОГА
превод: Никола Инджов
Странен селянин от бреговете на езеро Ладога, Александър Прокофиев съхрани широкия размах на северния славянски говор. Поезията му е като крило на току що излетял от водата лебед – искри на слънцето и освежава света.
ВТОРА ПЕСЕН ЗА ЛАДОГА
Ай-люшенки, ай-люли,
товар товари Рус:
на Ладога бе Рюрих,
на Бяло – Синеус.
Земята бе постелка
под царския покров,
но се надигна Стенка
и тръгна Пугачов…
От Ладога до Кама
в тайгата и степта
с перо, кама и камък
разтърсихме света.
И от Нева до Кола
еча: “Раз-два-три! Ррраз!
Греби, греби, Микола,
и ти, спасител Спас!”
1927
НЕПОЗНАТАТА
Прикътал радостно в душата
мъгливия ви лик и знак,
аз много слушах, непозната,
за тебе на далечен бряг.
Незнайното е, знам, условно.
В олонецките мъхове
дървото мое родословно
шуми от мои стихове.
И ето, бор повя отново,
нахълта вятър отдалеч,
дочува се напевно слово
и óкаща звънлива реч.
Ой, много слънчице се рони
от боровите висоти.
Ти от Олония, Олония,
от моята земя си ти!
Да те потърся ли – не питах!
И непокорен, питах аз
с каква ли рокля златошита
ти мина по брега тогаз?
Денят и езерото златно
посочиха ми знака два –
зеленогръмка като лято,
синееща като вълна.
На пътя бял и пътя черен
не бе оставила следи.
Попитах – как да те намеря?
Къде си, звънкогласа, ти?
Очите ми сълзи не ронят,
в кръвта ми слънцето тупти.
Ти от Олония, Олония,
от моята земя си ти!
1928
СЛАВЕИ СЕ СЛАВЕХА…
Слави се славеха по тия
лесове.
Отлитат в синева.
Отлетете! Жива е Русия!
От сребро са нейните слова!
Ето я, върви с венец по друма
неподкупна, чиста и света.
И за някаква безсмъртна дума
се разтварят нейните уста!
1960
