Мишо Хаджийски, български писател, е роден на 27.11.1916 г. в село Инзово (село на таврийски българи), Приморски район, Запорожка област на Украйна. Родителите му загиват рано и грижата за него поема дядо му Иван Хаджийски. През 1923-1930 г. завършва прогимназия в родното си село, където се преподава на български език. В периода 1930-1933 г. завършва Български педагогически техникум, където се преподава също на български език. През 1937 г. се дипломира в Киевския държавен университет – специалност литература. Дебютира в издателство за националните малцинства в Киев със сборника «Разлив» (1938). През 1939 г. написва пиесата «Бановите дворища», поставена в Българския държавен театър, чието седалище тогава е в Одеса. В Киевското издателство за националните малцинства излиза сборникът му с разкази «Нощите край Лозоватка» (1940) и «Из Бесарабия» (1941). Издателство «Хемус» (България) публикува книгата му «Пуста чужда чужбина», посветена на Ангел Каралийчев (1943). Като патриот Мишо Хаджийски е съдействал откараните в Германия младежи-българи през Втората световна война да бъдат върнати в България. Съдействал е и за преселването в България на желаещи българи от Таврия. В Издателство «Българско дело» излиза книгата му «Българи в Таврия» (1944). Самоубива се в Белоградчик при опит да бъде арестуван по политически причини на 7.12.1944 г. на 28-годишна възраст.

Публикации:

Проза:

ЛОШОТО МЯСТО/ брой 15 декември 2009

КОЗЯ ГАЙДА/ брой 16 януари 2010

ГЛАДНА ГОДИНА/ брой 18 март 2010

За Мишо Хаджийски:

РОДОЛЮБЕЦЪТ И ПИСАТЕЛ МИШО ХАДЖИЙСКИ ИЗПИ ГОРЧИВАТА ЧАША НА СЪДБАТА/ автор: Димитър Боримечков/ брой 14 ноември 2009

МИШО ХАДЖИЙСКИ И ФИЛМЪТ „ЕДИН ИЗСТРЕЛ”/ автор: Мария Ризова/ брой 70 февруари 2015

Критика за Мишо Хаджийски:

ПРОЗАТА НА МИШО ХАДЖИЙСКИ – ЧОВЕКЪТ В КОНТЕКСТИТЕ НА ПАТРИАРХАЛНОТО И ИСТОРИЧЕСКОТО БИТИЕ/ автор: Страшимир Цанов/ брой 8 април 2009

„ПУСТА ЧУЖДА ЧУЖБИНА” - РАЗКАЗИ ОТ МИШО ХАДЖИЙСКИ/ автор: Любен Цветаров/ брой 102 януари 2018