Мария Ризова,
студентка в Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак”

Нашият държавен Университет, в който имам късмета да следвам, носи името на средновековния държавен деец, митрополит и книжовник Григорий ЦАМБЛАК. Той е научен, културен и всестранно развит център. Тук има всички условия за учебния процес, за културни, спортни и образователни изяви. Както и за различни форуми и конференции, за срещи с държавници и известни личности на Молдова, България и други страни. Чести гости на висшето ни учебно заведение са писатели, краеведи, общественици.

Неотдавна по покана на ръководството на Университета и лично на д-р Елена РАЦЕЕВА, преподавател по българска литература, посети ни, и то не за първи път, нашият съгражданин Димитър БОРИМЕЧКОВ, писател, журналист и краевед. Темата на срещата в учебните часове бе за живота и творчеството на писателя-родолюбец Мишо ХАДЖИЙСКИ (1916 - 1944) - таврийски писател (днешния Приморски район, Запорожието на Украйна). Преди войната (1941 - 1945) М. Хаджийски обиколи и българските села в Бесарабия (Молдова и Украйна), а в резултат на тези пътувания из нашия край той написа документалната книга „Из Бесарабия”.

Преподавателката ни г-жа Рацеева доста емоционално разказа за големия писател Мишо Хаджийски, за неговото богато творчество, както наблегна и на този факт, че благодарение на неговите усилия и буден ум близо 2000 тавричани бяха преселени в нашето отечество България. Прочете и писмото до царя на България - Борис III, в което жителите на родното село на М. Хаджийски (с. Инзово, Приазовието) се обръщат с молба десетки хиляди от Таврия да бъдат заселени в прародината си.

За това преселване голяма роля изиграва Хаджийски, както и военни дейци и дипломати на България. Г-жа Рацеева обърна внимание и на този факт, че в Молдова, Украйна и България бе отбелязана датата - 70-годишнината от смъртта на Мишо Хаджийски.

След тези уводни думи на университетския преподавател бе прожектиран документален филм „ЕДИН ИЗСТРЕЛ” на бесарабския режисьор Васил БАРКОВ.

В този филм ние видяхме живия Мишо Хаджийски, макар и на снимки, документални военни кадри от ония размирни времена и хора, големи личности, така или иначе, свързани с героя на нашия разказ. Това са главните герои в тази лента: съпругата му Савка НИКОЛАЕВА, кумът им на сватбата (28 август 1944 г.) д-р Иван ОРЕШКОВ, преселникът и поет Георги ЖУРКОВ, Антони ВЕРГИЕВ, също преселник и известен телевизионен журналист. Те са живи свидетели и участници на далечните за нас събития, които вълнуващо и интересно разказват какво са преживели по време на своето преселничество, какъв е бил за тях Мишо Хаджийски и какъв подвиг е извършил в името на спасението на своите сънародници и земляци. Благодарение на този филм ние обогатихме своите знания за ония времена и за живота, за подвига на М. Хаджийски, за неговия човешки и литературен талант.

Димитър Боримечков сподели след прожекцията на документалния филм, че познава героите му, че е общувал с тях, връзките с които не прекъсват и днес. Щастливата му съдба на писател и журналист, както той сам призна, му е дала възможност на много съдбоносни срещи. Едната от тях е да се срещне със съпругата на Мишо Хаджийски - чаровната и днес г-жа Савка Николаева, да посети Белоградчик, в който град те са живели, село Боровица, в черквата на което младоженците са се венчали. Както и да направи снимките: на къщата в Белоградчик, в която се самоубива на 7 декември 1944 година М. Хаджийски, на гробищните кръстове и паметници на починали белоградчии, сред които не е намерил такъв по известни причини на Хаджийски, на черквата в Боровица, в която Савка Николаева и Мишо Хаджийски сключват черковен брак…

На 27 ноември 2016 г. ще се навършат 100 години от рождението на таврийския писател, родолюбец и патриот Мишо Хаджийски.

Съгражданинът ни Д. Боримечков мисли над проект, а към тази годишнина да представи М. Хаджийски в нова светлина.