Марк Любомудров

превод: Литературен свят

В нощта на 29 октомври 2011 г. си отиде Сергей Семанов. Известен писател, историк, публицист, общественик. А за мен и много близък приятел и съратник. С него си отиде и част от моя живот - бяхме приятели от началото на 1950-те г. Помня първата ни среща - на студентска вечеринка в апартамент зад Нарвската застава. И вече не се разделихме през всички по-нататъшни години. Често се виждахме и след преместването му в Москва през 1969 г. Запомнил съм тогавашните му съмнения, питаше ме дали бих се съгласил, ако вместо себе си предложи моята кандидатура… Ставаше дума за работа в издателство «Млада гвардия», в редакцията на ЖЗЛ.

 Беше много жизнерадостен, весел човек. Пълен с енергия, напорист, с невероятна трудоспособност и блестящи организаторски способности. Беше… уви, сега всичко в минало време. Смъртта на Семанов е горчива загуба за руската литература, за руското национално-освободително движение, в което той служи като доблестен воин, мъжествен и смел, нерядко много смел - през целия си живот. Той имаше богата читателска аудитория, многобройните му книги са известни: за Макаров, Брусилов, Андропов, Сталин, Шолохов, Махно … Отделно - очерците «Руско-еврейски анализи вчера и днес»,  където беше даден безпощаден бой на масонската измет, яхнала Русия през ХХ век.

При последната ни среща тази пролет в апартамента му на Голяма Дорогомиловска той беше замислен и безкрайно тъжен, призна, че много неща му тежат.  Както обикновено, бяхме откровени един с друг. Бавно поклащайки се в голямото си уютно кресло, той с болка и негодувание критикуваше днешния режим и ръководството му. Много и с учудила ме непреклонност говореше за смъртта - като за избавление. Оплака се от непоносимостта на живота, смяташе за ненужни нашите литературни (преди всичко своите) публикации. Да го разубеждавам беше много трудно…

Тежко и болно е да се пише за Сергей Семанов като за отишъл си - завинаги. Впрочем за мен той все още е жив, той е наблизо и ми се струва, че ще чуя московското позвъняване и глухия му, но винаги енергичен глас: «Марк Николаевич! Привет, приятелю…»

Вечна ти памет, Серьожа. Убеден съм, че днес скърбят всички руски патриоти  - всички, които познаваха и ценяха подвижническата ти дейност, всички читатели на твоите книги и статии.