Сергей Семанов

превод: Литературен свят

откъси

***
За начало ще си позволя да се представя на възможния читател: авторът на тези бележки е коренен великорус, дедите му по баща са търговци от Олонецка губерния (работеха в гората), по майка - от селските свещеници от Валдайска околия. Между другото, и двамата ми дядовци са били «разкулачени» в самото начало на двадесетте години и скоро от преживените сътресения починали, оставяйки съответно единадесет и осем деца. Включително моите бъдещи баща и майка. Това първо. Вторo - авторът на тези бележки е не само руснак по произход и вярващ православен християнин, но и през целия си съзнателен живот е бил руски патриот, борец против всякакъв вид русофобия (това е известно от двете страни на Атлантика, който се заинтересува - библиографията ми е налице).

***
В революционна Русия властта завзеха неруските космополитни сили, които бяха не само равнодушни към руската историческа същност, но дори пряко и открито ненавиждаха страната и народа, които цялостно и жестоко управляваха. Сталин беше ненавиждан и е ненавиждан от наследниците на «пламенните революционери» и техните духовни родственици в цял свят.

***
Истеричната ненавист към Сталин предизвикваше у Хрушчов ненавист към руския патриотизъм. За Хрушчов трябва да си спомним една като че ли незначителна, но характерна дреболия. Скоро след утвърждаването му на власт той прогони тогавашния министър на културата Г. Ф. Александров (лятото на 1955 г.). Скалъпиха дело срещу него и още няколко души, обвинявайки ги (изцяло негласно) в разврат. Затова пък устната мълва шумеше, свързвайки последния сталинско-ждановски идеолог с името на знаменита руска киноактриса. Наскоро от достоверни материали стана известно, че всичко това е било лъжа, и за актрисата също. Така Хрушчов се отърва от последния идеолог с руска нагласа.

***
Изводът на А. Ципко е кратък и точен: «Смисълът на цялата тази революция (от август 1991 г. б. а.) се състоеше в това окончателно да се отстрани народът, и преди всичко руснаците, от властта… Днес преди всичко трябва да се повдигне въпросът, че е време Русия да се повери на руснаците. Без този радикален прелом навярно никога няма да станем демократична страна» (Вж. «Россию пора доверить русским». М., 2003).

***
През XX век два пъти в страната завземаха властта антируските сили, които управляваха по чужди закони, опитвайки се да изкоренят народната вяра и култура. В началото на века това бяха Троцки и Зиновиев «с другари», сега… не искам да споменавам мерзките им имена, ненавиждани открито от целия руски народ. Краят на първите е известен, и той беше за тях не съвсем благополучен. Нека днешните да не се надяват на друг изход, а какъв ще бъде и кога ще се случи - пророчествата не са наша работа.

***
Сталин, при подема на следвоенния патриотизъм, поведе широка кампания по възраждането на държавния руски патриотизъм (той се наричаше, разбира се, съветски). Същевременно се поведе борба с космополитизма (тук думата точно съответства на смисъла на събитията). Уви, Сталин нямаше нито ясен план, а главното - достойни изпълнители, особено след внезапната кончина на убедения руски деец А. Жданов. След смъртта на Сталин тази кампания беше прекратена също «отгоре» и не остави дълбоки корени в народа.

***
От началото на тридесетте години в повалената доскоро Русия векторът на движението се насочи отчетливо по посока на руското национално самосъзнание.

***
Всяко събитие, голямо или най-незначителното, може да бъде правилно изтълкувано само тогава, когато се разглежда в общия исторически контекст на своята епоха.

***
Без вековната народна традиция загива всяко човешко общество.

***
Мнозинството от съветския многонационален народ изобщо не бяха чували за книгите, статиите и делата на руските патриоти. Така е, но за тях знаеше цялото «образовано съсловие», и не само в двете столици. Бойните публикации започнаха се мяркат по онова време в цяла редица издания и издателства в провинциалните центрове - Ростов, Саратов, Новосибирск, Иркутск, Петрозаводск, Вологда. Нещо повече, линията на Руската партия внимателно беше наблюдавана от средния слой идеологически работници и средния съветски партиен апарат, нали списанията излизаха в тиражи по няколко стотин хиляди, а «Комсомольская правда», «Советская Россия» и «Человек и закон» - в милиони. Имаше какво да се чете! По множеството отзиви, с които ние вече тогава разполагахме, низовият държавен партиен апарат, военните и правоохранителните органи много съчувстваха на призивите към ред, руските корени и укрепването на народната нравственост.

***
Всички спецслужби по целия свят действат само тихомълком, основният характер на тяхната дейност е провокацията, така е било винаги, за което и тези органи се създават.

***
Руснаците - това са великорусите, украинците и белорусите, взети заедно.

***
Всички велики революции излизат скъпо на своите народи, да си спомним жертвите и сътресенията на английската или френската революция.

***
Вълната на великата руска революция яхнаха хора дълбоко не руски по кръв и дух. Разбира се, в социалната история се случва всичко (и Наполеон не е бил чист французин, а по-скоро италианец), но несъмнена разлика на октомврийския преврат стана това, че вождовете му не само не бяха руснаци, но люто, до треперене ненавиждаха Русия. Те поведоха след себе си озлобените низини и победиха своите романтични и разединени противници.

***
Масонството открай време се е отличавало с особена ненавист към православна и консервативна Русия. А сега да напомним: в запазилите се изказвания на Марат и Робеспиер има какво ли не, но не и че Франция е помийна яма, а французите - полускотове…

***
Победата на Сталин над Троцки има в съдбата на Русия значение, сравнимо само с най-великите събития в нашата история. Сталинска следвоенна Русия от 40-те години беше съвсем различно общество в сравнение със следреволюционна Русия. Стана нещо като «славната революции» в следкромуелова Англия и нещо като наполеоновия преврат във Франция. Потънаха в Лета русофобските мерзости на Троцки-Покровски, изправи се от праха Православната църква, понятията «руснак» и «Русия» отново придобиха положителен смисъл, миналото се възстанови дори в дреболиите: съветските училища започнаха да приличат на гимназии, влязоха в употреба отменените преди думи «генерал», «офицер», «министър», а думата «интелигент» престана да бъде ругатня. Но главното беше в това, че след войната в Русия на власт като цяло отново дойдоха патриоти, преимуществено руснаци по произход. Какви бяха, с какви учебници бяха възпитани е друг въпрос, но своята Родина - в техните понятия - те безусловно обичаха.

***
Смъртта на Сталин и хрушчовите нападки против неговото наследство отново породиха в страната през втората половина на 50-те години обществено и идейно движение, каквото нямаше 30 години. Не е трудно да се досетим, че то започна като че от прекъснато място: избухна като че ли «отведнъж» борбата между наследниците на сталинските централисти, застъпници на империята, и привържениците на троцкисткия революционен космополитизъм.

***
Победа на троцкизма или на хитлеризма би довела до пълна гибел на Русия, нейната хилядолетна история би прекъснала завинаги.

***
Идеите на народността, порядъка, традиционността, неприемането на всякакъв разрушителен модернизъм - всичко това съответстваше на настроенията на основната част на следсталинското поколение във властта.

***
Кой първи вдигна глас в защитата на паметниците на руската история и култура, а по-широко - за възраждане на цялата руска култура, разрушавана толкова дълго и целенасочено? Ясно е, че не Евтушенко. Кой вадеше на божия свят забравените имена на руските мислители и техните трудове? Не Аксьонов. Кой последователно и страстно отстояваше опазването на нашата природа? Съвсем не «братята» на Яковлев.

***
Истеричният Хрушч беше преди всичко нахалник в истинското, библейско значение на тази дума. И трябва да се признае, макар това и да не е «национална гордост на великорусите», че руският простак е най-дивият и нагъл на света. Наглеците ненавиждат своите корени. Хрушч ненавиждаше великата култура на предците. От тук «подареният» Крим и събарянето на историческия Арбат. Ние, руснаците, дружно проявихме това качество в 1917 г., проявяваме го и сега. При предпазливия Брежнев много неща се промениха към по-добро.

***
Ето някои записки от изказване на Дмитрий Балашов в Клуба от 14 март 1972 г.: «Етносът притежава психологическа общност. Националната култура е същност на националната държава, при отсъствието на националното своеобразие в рамките на дадена държава, тя загива (Рим)… Колективизмът е свойство на руския етнос… Дворянството се разложило през 1917 г. и с това си подписа смъртната присъда… Ние разбрахме необходимостта от национално единство едва по време на Отечествената война, но после го забравихме. Необходимо е осъзнаване на това, конкретното бъдеще зависи от нашите усилия». Балашов, най-възрастният от нас, тогава беше малко над четиридесет.

***
Сега, във времето на прословутата «свобода на словото», когато неруският неясен говор се лее от телевизията, когато може да се печата всяка гадост за който и да е, и напълно безнаказано, словото много поевтиня. Тогава - о, съвсем друго нещо! За да се прокара на глас и публично необходимата мисъл, трябваше да я построиш в привичния словесен ред, съответстващ на обществения протокол… Всички ние тогава отстоявахме идеята, че няма разкол в руската история по «класов» принцип - да, класи са съществували и съществуват, но има и една вечна Русия с нейната хилядолетна култура (за вярата тогава не можеше да се говори).

***
Последствията, които предизвика книгата на професор Николай Николаевич Яковлев «1 август 1914» в съветското образовано общество, бяха наистина огромни и продължителни. Особено впечатлява, че работата тук вървеше като че «мълчаливо», тоест без всякакъв отзвук в печата. На бял свят започнаха да се вадят като че забравени стари книги за масонството. Скоро се появиха и трудове на съвременни млади автори. Специално упоменаване заслужават статиите и монографиите на забележителния ленинградски историк Виталий Иванович Старцев, починал през 2000 г.

***
Сега съчиненията на Кожинов се изучават, както никои други трудове на негови съвременници (говорим за Русия, разбира се).

***
Горчиво е да се признае, но е така: класическата руска историография от Карамзин до Ключевски бе извънредно либерална - дворянска, буржоазна и дори по-лошо от това.

***
Палачите на руския народ в годините на Гражданската и след нея в първото десетилетие на съветската власт бяха съвсем не червенооармейците и техните командири, а чекисти и чоновци, ръководени от комисари с напълно определен цвят.

***
Хитлеровците действително идват и си отиват, но ненавистта към историческа Русия на Запад, за съжаление, не отминава и никакви горчиви уроци не лекуват засега тази болест. Да се изучава това явление е насъщна задача на историографите на съвременността.

***
От времената на Петър, от самото създаване на великата Руска империя руският патриотизъм от неизбежна необходимост е станал патриотизъм имперски. Когато Пушкин гневно пита враговете ни - «или русинът от победи е отвикнал?», е имал предвид съвсем не само великорусите, но и княз Багратион, башкирските конници, влезли в Париж, многобройните немци на руска военна служба.
Руският патриотизъм при Съветската власт беше също имперски, защото СССР стана наистина държава върху половината свят. Ние, руските патриоти от втората половина на миналия XX век, също се стремяхме да бъдем съветски патриоти, тоест съветско-имперски, където руският народ играеше - мълчаливо, но твърдо - водеща и ръководна роля.

***
Съветският Съюз беше разрушен предателски, със съгласувани действия отвън и отвътре. Заедно с него загина и нашият руско-съветско-имперски патриотизъм. Русия сега е запратена във времето на цар Алексей Михайлович. Но нека да напомним: смутът вече завърши, започна бавно положително строителство. Какъв трябва да бъде днес нашият патриотизъм? Отговорът е ясен - той трябва да бъде извънредно руски, национален (макар и да е чужда думата «нация», но друга засега няма).

***
Мемоарите са много коварен документ, понякога направо разобличителен.

***
В края на 1970-те центрове на Руското Възраждане станаха списания «Москва», «Молодая гвардия» и «Наш современник».

***
Издаден през 1987 г., преводният «Лексикон» (у нас отпечатан като „Енциклопедия на руската литература” от Волфганг Казак, УИ „Св. Климент Охридски”, 1996, бел. прев.) на немския филолог В. Казак е много пристрастен, съвсем не е пълен, но пък е пренаситен с рускоезични съчинители, никому незнайни в руския фатерланд.

***
Какво е по-опасно за обществото - тълпите от събирачи на бутилки или мошеничествата в особено големи размери?

***
От 1992 г. до 1997 г. 229 000 руснаци са се самоубили, 159 000 са се отровили с евтина водка, 67 000 са се удавили (като правило, след напиване) и 169 000 са били убити.

***
През 1992 г. в Русия са се родили 1,6 милиона деца; в същата година броят на новородените, от които са се отказали родителите, е бил 4 процента от всички родени. През 1997 г. отказът на родителите от децата си придоби катастрофални мащаби. В същата година са се родили 1,3 милиона деца, но 113 000 (9 процента) родители са се отказали от тях.

***
Oтзивът на прословутия Гайдар и неговите колеги: «В Русия живеят само «совки», и всичко, което съществува в Русия, трябва да се унищожи и после да се отгледа новото. И нека всичко да унищожи инфлацията. Никакъв не е проблемът, защото всичко това не е нужно». Странно би било Франция да се управлява от франкофоби, а Великобритания - от англоненавистници. Уви, в нашата Русия се случи именно това.

***
Анализирайки прословутото «дисидентство», изследователят Сергей Кара-Мурза вярно отбелязва, че «започвайки от 60-те години, се търси всеки повод, за да се вдигне антисъветска истерика. При това истериите и протестите поразяват със своя фалш, с фарсовия си характер. В. Шкловски и М. Шатров подписват протестно писмо в защита на Даниел и Синявски - и веднага получават Държавна награда и ордени… За «протестите» на Евтушенко няма какво да се говори, той предварително ги е съгласувал с Андропов, имайки с него пряк личен телефон и разрешение да му звъни в необходимите случаи. Така че антисъветският преврат се подготвяше спокойно и хладнокръвно, в комфортни условия». Наглостта на тази публика е безгранична, те и духовните им наследници и днес хулят нещастната Русия, окрадена от такива като Абрамович, Березовски и по-нататък по азбуката до Ходорковски и Ясин.

***
Тук няма да разглеждаме подробно дълбокия исторически сюжет «Сталин и Православната църква»… При хрушчовия погром в началото на 1960-те години бяха закрити половината енории, още толкова манастири и семинарии. Вярно е. А кой малко преди това ги върна от бездната, даде им да укрепнат и да пуснат животворни кълнове? Ясно е кой, но с това още по-голяма ненавист този застъпник на Православието предизвиква у космополитите русофоби.

***
«Петата колона» има не само видими, явни, но и скрити, тайни деятели от същия порядък, които имат определено влияние.

***
Броят на затворниците по онова време (1937) е бил по-малък, отколкото в нашите години, макар че населението на страната сега силно се е съкратило. И при условие, че много престъпници открито и нагло се разпореждат в разорената страна.

***
В нашата телевизия днес цари цензура, много по-свирепа от времето на Михаил Андреевич Суслов.

***
Антинародната (всъщност - антируска) насоченост на нашите «олигарси», завладели де факто управлението на страната, не може вече да се скрие даже от днешния масов (булеварден) печат.

***
Ще отбележим, че борсовият спекулант Сорос наистина има родово пристрастие към Русия, баща му в Първата световна, служейки в австрийската армия, се предал на руснаците. След октомври 1917-та от военнопленник станал «червен маджар», в началото на 1920-те даже работил в някакъв петроградски революционен трибунал. Е, ясно е, с какво се е занимавал там. Завърнал се скоро в родината си, той, трябва да се предполага, е възпитал сина си в любов към Русия. Което той и доказа в наши дни.

***
Както е известно, чуждият опит, дори печалният, никого не учи. Днешните разрушители също са убедени, че господството им е вечно, затова с такава дивашка наглост се излагат на всеобщия поглед. Те грешат, ние сме убедени в това заедно с болшинството от руското образовано съсловие.

***
Може както искаме да се отнасяме към политическите възгледи на Маяковски, но е несъмнено, че беше велик поет, оказал влияние на цялата световна литература. Поемата му «Владимир Илич Ленин», завършена през октомври 1924 г., е поетичен шедьовър. Картината на художника Петров Водкин «Смъртта на комисаря» е шедьовър на световната живопис. В същите години прославеният сега Филонов създава композицията си «Формула на петроградския пролетариат». Малко по-рано Кустодиев рисува знаменития си «Болшевик», после «Празник в чест на Коминтерна». Кинорежисьорът Айзенщайн снима тогава «Броненосецът «Потьомкин» и «Октомври», към естетиката му може да се отнасяме по различен начин, но двата филма се почитат като шедьоври на световната кинематография… Сега да се пренесем в наше време, епохата на неразвития капитализъм. Може ли да си представим, че някой днешен стихосъчинител би сътворил (за каквито и да е долари!) поемата «Борис Абрамович Березовски»? Или съвременен живописец да нарисува «Смъртта на Абрамович»… Работещият на много станове лауреат Марк Захаров даже с помощта на дъщеря си и зет си не би поставил нищо подобно на «Броненосеца». Никой новоизпечен Фадеев не би написал романа «Разгром» в чест на Гусински, а Серафимович - романа «Железния банкер» в чест на Ходорковски. И лауреатът на Държавна награда на Руската Федерация Новела Николаевна Матвеева при целия си дълъг житейски и поетичен опит не би създала «По долинам и по взгорьям» в чест на усвояването на нефта в Сибир от Фридман… «Олигархичното управление» е обречено отвътре. Защото за пари не се създава високо изкуство и не се печели народната любов.

***
Нашата «нова буржоазия» от неруски произход е белязана във всичките си прояви с безсрамна наглост, умножена по присъщото й чувство за пълна безнаказаност. Същото е свойствено и за хранената й идеологическа прислуга - Млечин, Радзиховски и Радзински, родилите се не в Русия Познер, Швидкой, Шустер, всички, всички други, които не се стесняват да ругаят «страната за пребиваване», тоест Русия, събирайки лакоми парчета под масата на «олигарсите».

***
Във времето на нашия крадлив капитализъм руският език изцяло се подменя с американизиран жаргон.

***
Столичното издателство «Алгоритм» стана едно от най-забележителните по качество на издаваните книги. Не, не, то е бедно, както и всички други руски издателства, пести стотинки от оформление, използва вестникарска хартия, рядко дава илюстрации. Но съдържателността, новото и смелостта на публикуваните сюжети, бойната им патриотична насоченост - всичко това е на най-добро ниво. И с удоволствие ще отбележим, - без кресливост и крайности, които понякога развалят нужната работа.

***
…И за какво е той, старомодният реализъм, сега и думата е дори позабравена. Главното е да продаде на книжния пазар. Съвсем по формулата на Карл Маркс: стока - пари - стока. И ето, че възникна цяла глутница от литературни занаятчии, които открито и цинично заработват от понижаването на курса на руската словесност. За онези, които ги считат в техния кръг за «премъдри», пишат В. Ерофеев, В. Пелевин и В. Сорокин, а за широките маси от «профани» неспирно работи конвейерът на Акунин - Донцова - Маринина, който така е рекламиран, че старецът Хенри Форд би могъл да завиди. И всички те дружно плюят на всяка житейска достоверност, а на историята - още повече.

***
Наскоро Рома Абрамович, пристигайки в Барселона за играта на купения от него футболен отбор, между другото загубил в казино грандиозна сума, годишния бюджет на една руска област. Той ли ще съжали труда на руските работници? Та те за него са същите такива крепостни, както и всички останали трудещи се - нефтени работници, писатели, актьори, композитори.

***
…Маркс внесе в работническото движение своя атеизъм и прословутия «пролетарски интернационализъм». И ето, че поведоха през 1917 г. Троцки и Свердлов наистина героичната руска работническа класа към разрушаването на цяла историческа Русия. Разрушиха я с техните ръце и веднага се опитаха да им надянат на врата своя железен хомот. После се наложи на другаря Сталин отчасти да поправи нещата…

***
На 20 ноември 2003 г. цяла литературна Москва погребваше поета Юрий Кузнецов. По общо мнение на всички, които следят съвременната литература, той отдавна и безусловно беше почитан като първия стихотворец на Русия. Другарите на Кузнецов разпратиха съответните уведомления до всички столични телевизионни канали. Не откликна на печалното събитие нито един! А съвсем наскоро там гърмеше нищожният автор на текстове Илюша Резник. Писателската общественост се възмути от наглото неуважение към покойния поет, писмото подписаха Евгений Рейн и други съвсем не патриоти, но…

***
Шолохов отлично е разбирал кои са «враговете на народа», а те на свой ред също са се досещали, че той ги разбира. За което не го обичаха и не го обичат.

***
Всяко творение на човешките ръце може да се погуби по три начина: първо, да се унищожи, второ, да се окаля. Но има и трети начин, най-коварният. Да си спомним Шекспир: Ричард III дави съперника си херцог Кларънс в бъчва с благородно вино - малвазия. А ако се удави в сладък и лепкав петмез, тогава? «Тихият Дон», като Еверест, е невъзможно да се унищожи. Но може да се окаля върхът. Или да се залее с петмез. Така Шолохов и паметта за него отдавна се опитват да полеят поравно с кал и с петмез.

***
Двете революции (Великата - 1917 и Нищожната - 1991) бяха АНТИРУСКИ и насочени към разрушаването на нашата изконна РУСКА ДЪРЖАВА.

***
Бъдещето на земната цивилизация е много тъжно. Наближаващото затопляне на климата не са приказки за «снежния човек» или прословутия «Бермудски триъгълник». Същността на приближаващата се катастрофа е в неспирния растеж на егоизма на днешния Запад. Три автомобила и едно дете на семейство е «билет» за тази цивилизация. Тя е в противоречие с природата и затова е обречена. Възможното спасение е само едно: ПРИНУДИТЕЛНО обуздаване на егоизма и хедонизма на западната цивилизация. Принудително, защото съвременният западен гражданин няма да се откаже доброволно от изобилните си блага. Значи, възвратът от прословутата «демокрация» (ние, руснаците, вече познахме цената на тези «всеобщи и равни» избори) към авторитарния начин на управление на обществото е неизбежен. Не само за негово добро, но и за спасението му.

***
Що се отнася до глобализма, т. е до световната власт на космополитите олигарси, тук всичко е ясно и очевидно. Тя е престъпна, защото е напълно незаконна, станала е не само явна, но и предизвикателно нагла. И безсрамна, тъй като от каква международна полиция да се опасява ? Да, има Интерпол, но той я пази.

***
Марксистско-ленинският комунизъм възниква в Германия в средата на XIX век. Отличителната му особеност стана войнстващият атеизъм и отрицанието на всички традиционни връзки на обществото, преди всичко семейството… Тази уж остаряла идеология вмества всички язви на днешния свят: войнстващото безбожие, презрението към отечеството («интернационализъм»), потъпкването на семейството като основна обществена връзка (хомосексуалистите вече управляват западния свят) и оттук пълното презрение към хората, където всеки е Съсъд Божи.

***
Троцки, Бухарин, Преображенски и всички останали вождове на интернационалистите бяха изцяло за «старата партийна гвардия», тъй като тя се състоеше от техните духовни и даже в немалка степен родовоплеменни братя. Прословутият партиен стаж стана за дълги години основен пропуск в партийната върхушка. Затова е разбираемо кой е влизал в нея. Сталин виждал това, всичко разбирал, но мълчал известно време. Постепенно, без да бърза, но твърдо и неотклонно той изтласка тази «гвардия» от командните върхове. Съпротивляващите се и несъгласните той безпощадно отстрани  и отчасти даже унищожи. С тях загина и партийният стаж като пропуск за нагоре. През март 1938 г. на XVIII конгрес на ВКП(б) след доклад на близкия сталинов съмишленик А. Жданов този кастов признак е отменен окончателно в партийния устав.

***
Накратко, цялата «Азбука на комунизма» на Н. Бухарин и Е. Преображенски е написана с една и главна цел, която ясно си поставят авторите, но скромно я споменават в краткото си посвещение: да се увековечи в Русия, а после на цялата планета («световната революция»!) властта на «желязната кохорта» (така по онова време обичали да се изразяват) на онези интернационалисти с дълъг партиен стаж. Завинаги. Но изпълнителите на подобни тайни планове не трябвало да се досещат за истинските замисли на онези, които провъзгласяват тези планове в изопачена, лъжлива, но най-привлекателна форма. На изпълнителя се обещава рай на земята. С една много съществена уговорка: този рай трябвало да настъпи не днес - днес трябвало да се понасят тежести и лишения, а утре. Или вдругиден.

***
Един от главните, основополагащи постулати на марксисткия мироглед, започвайки още с «Комунистическия манифест», станал така нареченият интернационализъм. Това понятие у нас се тълкува не съвсем точно, като дружба и братство на всички без изключение народи. Интернационалното е винаги над националното, т. е. патриотизма, любовта към своята родина, народ. Спорно понятие, но това е твърде обширен въпрос, за него ще пиша другаде. Но латинската приставка «inter» означава в точен превод «между». Значи, интернационалистът се намира като че ли «между» нациите и народите, без да се слива напълно с никоя от тях. Това е много точно определение за всички така наречени «професионални революционери», които са готови винаги да замислят бури във всички страни, а пребиваването в емиграция за тях е нещо напълно обикновено. Именно такива като тях имал предвид Пушкин, прозорливо написал, още не очаквайки появата на Херцен, Ленин и Бухарин: «Ти нежно чуждите народи обикна// и мъдро своя намрази». «Своят», т. е. в дадения случай нашият, руски народ те всички дружно ненавиждаха и презираха.

***
Изводът в „Азбуката на комунизма” е ясен: всичко национално, навсякъде и винаги - несъмнено, е лошо, отрицателно явление, защото само на пролетариата принадлежи «целият свят, всичките му богатства», а пролетариатът, както е провъзгласено още в «Комунистическия манифест», няма свое отечество. С всички национални проявления трябва да се борят… Цялата марксистко-ленинска теория и особено държавната политика през 20-те г. имала отчетлив русофобски характер. Достатъчно е да се видят Голямата и Малка съветска енциклопедия, какво се говори там за Русия («тюрма за народите») и за руснаците като народ потисник. В «Азбуката» във връзка с това се предписвало преподаването във всички училища да се води изключително на националните езици. На практика от това не излязло нищо, тъй като много народности изобщо нямали своя писменост, а главното - как въобще можели да общуват помежду си гражданите на държавата без общ за всички език? Но за Бухарин, Радек, Луначарски и останалите неприязънта към руския език като език на угнетители, била посята задълго. Даже в началото на 30-те г. те настоявали, че трябва да се замени славянската азбука с латинска. Но… пак да благодарим на другаря Сталин, че това не се случило.

***
Войнстващият атеизъм беше задължителният и най-постоянният признак за марксистката идеология.

***
Латинската дума «socialis» означава на руски «обществен». Казано накратко, социалистическият начин на живот предполага превъзходство, примат на общественото над личното. Това, разбира се, е пълна противоположност на буржоазната идеология на индивидуализма. Сега това са прословутите «права на човека», където човекът вече отдавна е лишен от душа и духовност, от когото е останала само, по остроумния израз на руския философ Михаил Бахтин, само «телесната долница». Да, именно само «долница», за съжаление, - в пряк и преносен смисъл. Руският народ от памтивека е бил народ общинен, колективен, т. е. именно обществен, в западното обозначение - социалистически. Ето защо идеята за социализма като свят на всеобщо братство и истинско равенство, свят на отказ от прекомерно забогатяване - в противоположност на буржоазната власт на парите, прословутия «златен телец», беше горещо и искрено приета от руския народ. Политическата надстройка под формата на истинска власт на Съветите напълно съответстваше на това. Така преди всичко бе осигурен успехът на Октомврийския преврат и особено - на прокънтялото после по цяла Русия, от Петроград до Владивосток, единно народно движение, което остана в историята като «триумфално шествие на Съветската власт». Но съдбата беше решила иначе. Диктатурата на партията на комунистите интернационалисти смаза народните Съвети. Историята на Русия тръгна в друга насока. С много големи изпитания.

***
Болшевизмът е порусен комунизъм. Изобщо не трябва да се поставя знак за равенство между тези две понятия. Нещо повече, тези понятия дори са противоположни, защото болшевикът Сталин унищожи ленинската комунистическа «стара гвардия». Ние тогава решихме твърдо: да, сливането на Православието с болшевизма е възможно и даже необходимо. После беше направено съществено уточнение: необходимо е преображението на болшевизма в Православие.

***
В средата на тридесетте години Сталин с кървави усилия замени всевластието на Коминтерна със съветско-патриотична държавност.

***
Зиновиев и Бухарин, Ейхе и Рудзутак, Тухачевски и Гамарник, всички останали, претъпели поражение, съвсем не бяха «по-демократични» от Молотов или Ворошилов. Нещо повече, последните двама, както и техните колеги в сталинския ЦК, бяха в съществена степени деятели народни. Те нямаха високомерието на «старата гвардия» към ръководения от тях «международен пролетариат»…

***
В двадесетте години Троцки, след него Зиновиев, след него Бухарин с немногобройните си като цяло приближени се обявиха открито срещу сталинската линия. С какво завърши това за тях, е известно, а преобладаващата част от партията, която вече по това време съществено «поруся», безусловно поддържаше своя народен вожд. Тогава противниците на Сталин преминаха към тайни действия. Към заговори. Един от тях назря в столичния Кремъл точно през 1935 г. Енукидзе беше не само ръководител на Президиума на Върховния Съвет на СССР, но и ръководеше всички вътрешни служби на Кремъл, включително охраната му. Ще напомним, че там по това време се намираха жилищата на всички ръководители на партията и държавата, от Сталин до изпадналия вече в немилост Бухарин. Комендант на Кремъл беше латишът Рудолф Петерсон, подчиняващ се непосредствено на Енукидзе. Така беше от 1920 г. и продължи без изменения до 1935 г. Всички сътрудници на Кремъл се подбираха от него, включително библиотекарите и сервиращите в столовата. Енукидзе беше във върховете на властта деятел известен и влиятелен. По служебно положение и стари партийни връзки той знаеше, както се казва, «всички». Повратът на Сталин от интернационална световна революция към национална държавна идея не устройваше Енукидзе, както и много от другарите му. Оттук имаше само една крачка до създаването и обединението на кръга от недоволни от Сталин и неговия политически завой. Разбира се, това не беше «Заговорът на Фиеско от Генуа», не момчета го организираха, а опитни конспиратори. Сред предпазливите заговорници влизат отделни партийни дейци - И. Пятницки (Таршис), Р. Ейхе и др., военни чинове (впоследствие проявили се в «делото Тухачевски»), отговорни работници от НКВД, зад които отдалеч се мяркаше коварният Ягода. «Кремълският заговор», както обикновено се случва, е разкрит случайно и по дреболии. Разследването ръководи Н. Ежов, станал именно от 1 февруари 1935 г. секретар на ЦКВКП(б). Отначало всичко завършило с полумерки, Енукидзе и Петерсон били отдалечени от Москва с понижение, но оставени в партията. Но на Сталин и твърдите му привърженици става ясно, че кръгът от техните противници е широк и че са готови на най-решителни действия.

***
Суровият Сталин постави като стратегически цел замяната на олигархичното управление с императорско. И успя да я постигне, превръщайки олигарсите в същите поданици като редовите колхозници. Същевременно той замени космополитния комунизъм на Ленин, напълно чужд на народа, с по-популярната за Русия имперска идеология. Най-сетне той правилно определи главния враг на страната в Хитлер, успя да мобилизира всички сили и в резултат удържа победа, използвайки подкрепата на значителното мнозинство от народа (малцинството беше унищожено или изпратено в ГУЛАГ).

***
Историята на горбачовата «перестройка» хронологически се определя точно: април 1985 - декември 1991 г. Почти седем години ни баламосва генсекът президент, повтаряйки разводнени речи за партията, държавата и народа. С какво завърши всичко това е известно: той разруши партията и държавата, а нещастния народ предаде в робство на идеологически и стопански прекупвачи.

***
Елитът на днешната младеж е дълбоко прозападен и без нация. А децата на съвременните богаташи седят и скучаят, обслужвайки незнайни за нас мафии. Неслучайно днешната младеж е изцяло деполитизирана: на много митинги (по-рано - «демократични», сега - патриотични) тя не присъства.  Заета е със себе си - и само със себе си. Да се чака от нея нещо за благото на Русия, за съжаление, не си струва.

***
Покойния познавач на финансовите тайни Павел Хлебников нашите рускоезични журналюги упорито наричат «Пол», произнасяйки руското му име «по американски», космополитният жаргон им е по-близък. Но роденият в САЩ потомък на руски следреволюционни бежанци беше истински патриот на православна Русия, застъпник за своя народ. Той първи посочи публично имената и адресите на всички «наши» (не наши!) грабители олигарси и сумите на присвоените от тях пари. Именно затова го застреляха сред бял ден на улица в центъра на Москва. Без да се надяваме, че неговите убийци и техните поръчители ще бъдат намерени от днешните власти, да въздадем благодарен спомен за нашия мъжествен сънародник, раба Божи Павел.

***
Класическото мюсюлманство днес е естествен руски съюзник в борбата със световните сили на злото и разложението. Нещастните чеченски жени, които със заплахи и измама биват принуждавани да се взривяват в нашите влакове, не е идея на мюсюлманството, тя се осъжда строго от него. А наемните журналюги, подкупвани от олигарсите с двойно и тройно гражданство, раздуват всичко това, стремейки се да предизвикат вражда и разколи сред противниците на властта на световния паричен чувал и неговите господари.

***
В сегашните граници на Руската Федерация положението на руския народ се промени коренно, принципно. Това го разбират всички истински патриоти на отечеството и умишлено се опитват да го премълчат или изопачат неговите врагове. С враговете е по-просто да се ориентираме, с тях и да започнем. Всъщност днешните либерал-космополити повтарят ленинското идейно наследство, без, естествено, да го цитират. На едва подновения народ се внушава за «многонационална държава» и гневно се осъждат ксенофобията и «руския нацизъм» (фашизъм). Споменава се и прословутата «тюрма за народите», с тази разлика, че за такава се обявява не царска Русия, както по-рано, а Съветският Съюз - изселването на кримските татари, чеченците и антисемитизма. Тези разговори се водят настойчиво, но на вестникарско булевардно ниво, тук няма какво да се опровергава. Ще подчертаем само, че тези изобличения на Русия и руското национално самосъзнание водят не само към Ленин и Троцки, но и по-нататък в историческа дълбочина - към Маркс и Чернишевски и дори към Радишчев и руските масони от времето на френската революция. В политически смисъл това е русофобия, а в православен - сатанизъм.

***
Действащият президент на единствената световна свръхдържава се избира само от една четвърт от своите граждани, половината е равнодушна към него, а една четвърт е враждебна. И тъкмо тези «демократично» избрани дейци решават да се бомбардира ли Югославия или да се изпратят войски в Ирак. Разбира се, всички разумни хора осъзнават, че Америка се управлява не от сладострастния Клинтън или глупавия Буш, а от някакво неизвестно на света задкулисие. С това и ще завършим за «изборната демокрация» на Запад. И в Русия също. Трябва да се обсъждат други пътища.

***
«Златният милиард», по-точно казано наглите му «олигарси» раздуват в своя полза човешките потребности, прекомерната човешка алчност.

***
Няма ни най-малко съмнение, че Русия в близко бъдеще по Божи промисъл ще се възроди и ще стане национална и твърдо управлявана отгоре, а отдолу - чрез най-широко народовластие, от което сега няма и помен. Затова твърдо и спокойно ще повторим истинския общонароден вик: Русия за русите!… Руснаци без каквито и да е кавички са всички граждани на нашата страна. Именно руснаци, а не «росияни», както започна да мрънка тази нелепа думичка глупавият Елцин, и от която и досега нашите управници не могат да се отърват. Това в никаква степен не ограничава никого, напротив: всеки народ у нас, и най-малкият, има право на език и национална култура. Да се говори за това е скучно, защото е много добре известно. Но врявата за «руския нацизъм» не стихва на Запад и усилено се раздува от западната агентура у нас. Защо? Отслабена и окастрена Русия сега не заплашва никого, дай Боже да запазим своите граници. Но… световното задкулисие, отдавна смазало целия отслабен духовно християнски Запад, ненавижда нашата страна. Всякаква - Царска, Императорска, Съветска и даже днешната, огризана и разорена. А гръбнакът на Русия от памтивека е бил и си остава руският народ, по него и се нанася основният удар… А най-удобно е да се насъскат срещу руснаците други народи.

***
Юрий Петухов: «За последните години в Русия обстановката в областта на националната миграционна политика се е изострила дотолкова, че може с увереност да се говори за приближаваща в най-скоро време Национална Катастрофа… За година в Русия изчезват безследно от 70 до 100 000 души (преди всичко деца и жени). Шест пъти повече, отколкото за десет години война в Афганистан! Част от изчезналите са убивани, но по-голямата част се извежда от Русия и се продава в робство - в Кавказ, в страните от Азия и Близкия Изток и дори в Европа. Русия в XXI век се е превърнала с усилията на мигрантите в най-голямата държава на планетата за търговия с роби».

***
Младежта, особено нейното мнозинство от трудови семейства, е беззащитна към разлагащото въздействие на телевизионния екран или естрадните идоли. И това се прави от собствениците на телевизиите напълно съзнателно, в което не може да има съмнение.

***
И досега този свят се намира във властта на космополитния капитал със столица Уолстрийт.

***
За утвърждаването на велика и процъфтяваща Руска държава днес не е нужна империя - нито царска, нито съветска, нито още повече либерално-космополитна. У нас има всичко, а чуждото никога не ни е било потребно, даже с победените врагове сме разделяли малкото парче хляб, да си спомним «Война и мир». Великият руски политик, княз от рода на Рюриковичи и другар на Пушкин от Лицея Александър Горчаков, преди век и половина провъзгласи забележителната идея: «Русия се съсредоточава» - обявил той пред целия свят след неуспешната за нас Кримска война, когато страната се оказала пред крах. Да се съсредоточи за събиране на сили, да остави разорителните и ненужни за народа имперски начинания. Руската държава ще се съсредоточи върху собствените си задачи и скоро ще укрепне, защото такъв е призивът сега на самата история.

***
Империята като политическо устройство, - както на Петър, така и Съветската, - донесоха на руския народ гръмка и победна слава, но и необикновено изтощиха силите му.

***
Антируската революция от седемнадесета година донесе на народа неизброими загуби, но тя отърва Съветска Русия от две вредни допълнения - Полша и Финландия, тези вечни незараснали рани на тялото на Руската империя, изначално чужди и враждебни. Антируската контрареволюция от 1991 г. разори страната и народа, но тя раздели руснаците с множеството азиатски аули, населението на които, както сега е очевидно, се е хранило с нашия черноземен хляб, без да изпитва никаква благодарност. А сега техните потомци бягат в Русия, спасявайки се от нищетата. Но също не бързат да ни бъдат признателни. Несъмнено трябва да свикнем с мисълта, че бедното, пренаселено Закавказие, Памир и пустините на Средна Азия бяха дълго и тежка бреме за целия руски народ. Не е нужна на руснаците нова империя, още повече обременителна със задморски колонии.

***
Прословутата «четвърта власт» е купена изцяло още от времето на Березовски и Гусински.

***
«Американизмът на духа» се е опирал (и се опира и досега, защото нищо друго няма и не може да има) на безкрайното и неудържимо потребителство.

***
Нещастната руско-японска война спаси нашия народ от опасно кръвосмешение с монголската раса. Не, не защото китайците са лоши, съвсем не, а защото са съвсем други - по кръв, по вяра, по дух, по своя начин на живот. Даже не ми се иска да мисля какво би се случило с нас, ако Манчжурия се беше присъединили към нас преди сто години. Нелепостта и пагубността на расовото смешение нагледно наблюдаваме днес в САЩ.

***
Според насилствения Версайски мирен договор от 1919 г. Сърбия и Хърватия бяха обединени в една държава Югославия. И сърби, и хървати имат общ славянски произход и език, но между тях има дълбоко различие: хърватите са войнстващи католици, сърбите - православни. Изкуствено да се заличат естествените граници, разбира се, не се получи. Нещастната Югославия с грохот се разруши с тежки последици за всички. Сравнително мирно стана разпадът на другата изкуствена рожба на Версай - Чехословакия, тя по естествен начин се раздели на държави на чехи и словаци, родствени народи, но имащи извънредно различни исторически съдби и култура.

***
Младежът от обикновено работническо семейство в съветско време, след като отслужи в армията, ставайки, или дори без да стане кандидат-член на партията, можеше да постъпи във всяко учебно заведение - подчертавам, във всяко. Сега този нещастен младеж е лишен от всички права. И ще бъде така дотогава, докато не ги завоюва.

***
Хората са обезправени незаконно, хората са поставени в положение на парии за цял живот! И това да се търпи? Не, не трябва да се търпи!

***
Загубите за труженика, за честния човек, гражданина при падането на Съветската власт неизмеримо превъзхождат онова, което получихме… Ще повторя, загубите от падането на социализма превишават онези достижения, които получихме от въвеждането на криминалния капитализъм.

***
Абсолютните плюсове на социализма са в това, че общо и като цяло всеки средностатистически човек имаше право на развитие. И той като цяло можеше да живее достойно и спокойно. Нещо повече, социализмът даваше и дава на човека гаранция за утрешния ден, каквато западният човек впрочем няма и днес. Вложения в спестовна каса имаха почти всички. Те бяха непоклатими, те бяха нещо като свещен внос в храма. И сега е ясно какво е правото на образование, от което лишиха нашата младеж. Какво е право на здраве, когато пенсионерът не може да си купи лекарства. Накратко, социализмът - сега това е ясно - е несъмнено по-добър от капитализма.

***
Идеал на съвременната младеж трябва да бъде политическата борба.