Тодор Еврев

Тодор Илиев Еврев е роден на 12 април 1934 г. в с. Върбица, Преславско, където баща му д-р Илия Еврев по това време е участъков лекар. През 1938 г. семейството се завръща в Ловеч, където преминават детските и ученическите години на Тодор Еврев. Още като ученик в прогимназията той проявява литературни наклонности и започва да пише стихове. Завършва с отличен успех средното си образование в Ловешката гимназия и от 1953 г. следва медицина в София. Тодор Еврев завършва медицина и започва работа като млад лекар в Ново село, Троянско, а след това в окръжната болница в Ловеч, където завежда клиничната лаборатория. В Ловеч участва в дейността на ловешкия литературен кръжок. През 1961 г. след конкурс става асистент в катедра Биология на Медицинската академия в София. Работи в областта на генетиката. Специализира медицинска генетика в Копенхаген в 1966г. и имуногенетика в Москва в 1969 г. Става кандидат на медицинските науки през 1974 г. и е хабилитиран като старши научен сътрудник в 1976 г. и като доцент в 1982 г. От 1984 г. е доктор на медицинските науки, а от 1986 г. е професор в Старозагорския медицински институт. Има сериозни публикации в областта на генетиката и участия в редица международни форуми. Участвува в написването на учебници по биология и медицинска генетика. Разработва редица проблеми на генетиката и получава международно признание в тази област. Член е на Международната асоциация по репродуктивна имунология от 1979 г. и на Международния организационен комитет по изоензими от 1982 г. От 1987 г. е професор в гр. Хараре, Зимбабве и след това в гр. Дърбан, ЮАР. Загива трагично при автобусна катастрофа в ЮАР през 1994 г. До края на живота си наред с професионалните си занимания в областта на медицинската генетика продължава да пише стихове и проза. В много от произведенията си той се връща към поетическите си вдъхновения от детството, живота на село в Угърчин (Угрен) и в красивия град на люляците Ловеч, на които отдава своите лирически откровения. През 2013 г. е отпечатана стихосбирката му „Животът - дълъг като въздишка”, с подбор на стиховете и предговор от неговия съгражданин и приятел проф. Банко Банков. Проф. Банко Банков подбира за издаване и разказите от неговия сборник „Белите брястове - разкази за село Угрен”.


Публикации:


Поезия:

ТАМ/ брой 112 декември 2018


Проза:

ЧЕТИРИ РАЗКАЗА/ брой 110 октомври 2018


Критика за Тодор Еврев:

ПРЕДГОВОР КЪМ КНИГАТА НА ТОДОР ЕВРЕВ „ЖИВОТЪТ - ДЪЛЪГ КАТО ВЪЗДИШКА” (2012)/ автор: Банко П. Банков/ брой 112 декември 2018