Банко П. Банков

Всред фамилиите, градили през годините духовния облик на Ловеч - фамилии на музиканти, артисти, учени, художници, литератори, достойно място има и фамилията Евреви.

Бащата, доктор Илия Еврев, с определени литературни и краеведски интереси, си позволи, повече от половин век преди днешните историографи, в онова мразовито време, да оспори аргументирано фактологията и легендите около залавянето на апостола на свободата Васил Левски.

Изправи се срещу мит, бетониран в народното съзнание от оглашени законодатели в историята и литературата ни.

Неговият син, известният имунолог професор Тодор Еврев, напуснал ни преждевременно в далечната Южноафриканска република, е имал свой, малко известен за съвременниците му свят - светът на поезията.

Свят не на любителска, а на автентична поезия, белязана със светла спонтанност и лиризъм, дори в мигове на резигнация и скепсис.

В своите поетични тетрадки от втората половина на миналия век, той е изпреварил тогава повечето от нас, писателите с професионални претенции, които
тръгнахме да катерим литературни върхове и да гоним слава.

Но като щедро надарена личност, Тодор Еврев е имал възможност да изкачи различни върхове и пристрастието му към литературата се е оказало скрита за широката публика страст - между него и нея.

Нека му простим някои навеи от големи имена в българската поезия, известна албумност и сантименталност. Те са прелестните грехове на младостта.

В тази книга моята грижа беше само да направя известна подборка на тези изящни по форма стихове, да предложа композиция на ръкописа и озаглавя разделите.

Направих го с отдавнашно чувство за дълг към красивия младеж с открито чело, отличния ученик и вдъхновен рецитатор на стихове от гимназиалните ни години, приятеля от нашата улица, Тошко Еврев.

Есента на 2012 г., София