Банко П. Банков

Предговор към книгата „Белите брястове” (2020) на Тодор Еврев

Години след публикуване на сборника с талантливи стихове „Животът - кратък като въздишка” от Тодор Еврев, пред нас е ръкописът му „Белите брястове”, разкази за село Угрен.

„Белите брястове” формално се родеят като текст със споменната литература, натоварена у нас повече от половин век с къде искрена, къде - услужлива идейна пристрастност, а от там - будеща читателски резерви, в зависимост от съсловната и политическа обвързаност на читателя.

Разказите на Т. Еврев не се вместват в тази клиширана представа.

Те изненадват с богатство от преки житейски впечатления от селски лета и зими, от селския бит, взаимоотношения, възгледи за живот и специфична нравственост.

Свят, съживен за читателя с изненадващо зряло белетристично можене, осветен с дълбок аналитизъм, философски осмислен, „повдигнат” над политическите клишета и шаблонните етикети за преживяното.

Всичко това затруднява жанровото определяне на творбата, но пък е увличащо предизвикателство. Формално „Брястовете” могат да се възприемат като сборник циклични разкази, белетристика леко стилизирана, родееща се с народностните традиции.

Впечатляващо сетивно усещане за природа, за звук, цвят, дъх, жилав троскот, класила нива, жужаща животинка. Сочен език с катадневно втъкани диалектни думи, будещи представи за смътно запомнени вещи от лято в дядова къща.

Едни и същи герои, и техните потомци шестват в различни разкази, прекрачват праговете на историческо време, дават лице на изменчивия живот в родното село Угрен и близкия околийски град.

През художествено плътния разказ на Т. Еврев прозира богатата документална основа на авторските впечатления, затова редица страници се възприемат с достоверност на документ.

Многолюдието на герои ги слива в представите на читателя в два или три архетипа и гради белетристичната специфика на творбата. Очертава контурите на хибриден жанр, бих го определил като белетризирана документност или документно контурирана проза.

Несъмненият, органичен талант на Т. Еврев прелива в повечето епизоди на разказа отвъд документния контур.

Не веднъж се издига до забележителен психологизъм, до стъписващо, дълбочинно разкриване на физически и психологични състояния, без аналог даже у талантливи съвременни автори. Т. Еврев би останал в аналите на съвременната белетристика дори само със завладяващия и плашещ с автентичността си разказ „Глад за живот”.

Но основно отличително достойнство на сборника разкази „Белите брястове” е неговата респектираща извисеност над историческите пристрастия.

По произход и разбирания - из средите на лявата интелигенция, Т. Еврев не изменя на социалистическата представа за бъдещо общество.

Но художникът у него гледа света през очите на истината, макар често тя да е противоречива за отделния индивид, за различните обществени прослойки. И не я спестява.

А тя го отвежда до дълбоки хуманистични обобщения за човешката природа, за достойнствата и несъвършенствата, за сенките и светлинките в човешкото съзнание, за егоизма и страстите, за помъдряването и преоценката.

Така отвъд разказите за село Угрен и съседния град, в спомените на оределите читатели - съвременници, ще надничат прототипи от село Угърчин и град Ловеч.

А белетризираните съдби на прототипите очертават историята на страната ни.

История, с корени, вкопани още от Турско; безпощадно конфликтна, белязана с кръв, разделение и злопаметност през втората половина на отминалия век.

„Белите брястове” е един изненадващо мъдър учебник - да препрочетем тази история през очите на инакомислещите от нас; левите - отдясно, десничарите - с ляв поглед.

Ако можем. И да намерим обща пътека за напред.