Цанко Живков

Цанко Живков, български писател и журналист, е роден на 26 април 1926 г. в Перник. Завършва Пернишката гимназия, после работи в Мини Перник от 1946 до 1950 г. Учи право в Софийския университет. Ръководи литературния кръжок към градското читалище в родния си град, дал на литература творци като Константин Павлов, Димитър Инкьов, Иван Карик, Георги Маринов, Румен Скорчев и др. Първоначално е сътрудник във вестник „Рудничар”, а впоследствие става и негов главен редактор. Ръководи културния отдел на вестник „Димитровско знаме”, като същевременно е и кореспондент на „Литературен фронт”. Дълги години работи във вестник „Труд” и във в. „Литературен фронт”, а по-късно във фонд „13 века България”. На 15-годишна възраст започва да публикува свои творби в ученическото списание сп. „Младежко слово”, а първият му публикуван текст в него е посветен на 50-годишнината на Мини Перник. Автор на повече от тридесет книги, сред които : „Мъже под земята”, „Пътища”, „Граовци”, „Край Струма. Прозата на цифрите и поезията на съзиданието” (1973), „Звезди” (1974), „Звезда на съгласието. Българин проектира ООН” (1994), „Промяната”, „Изгубеният век” (публицистични статии и етюди, 2001), „Аз съм Йоцо”, „Пернишки тетрадки. Спомени” (2004), „Бусинско възкресение” (2005), „Златоустият Григорий Петров” (2007), „Дивната бусинска керамика” (2009),„Драми” (2011), „Паисий и родният му край” (2012), „За теб, мили роде!” (2012), „Писаници: 70 години с перо в ръка” (2013), „За родното място на Паисий” (2016), драмите „Пей, славею”, „Три нощи”, „Кракра”, на голям брой очерци, разкази, есета. Почетен гражданин на Перник (2014).


Публикации:


Публицистика:

ВЪЗХВАЛА НА БУКВИТЕ И ДУХА…/ брой 106 май 2018

ЗА КОЯ МАКЕДОНИЯ Е ДУМАТА?/ брой 117 май 2019

МНОГОСТРАДАЛНАТА МАКЕДОНИЯ/ брой 131 октомври 2020

ТАТАРИ ЛИ СА БЪЛГАРИТЕ?/ брой 132 ноември 2020

ЕВРОПА И ТАРАЛЕЖИТЕ/ брой 134 януари 2021


Критика:

ЗА РОБСКОТО В РОБСТВОТО И НЕБЕСНИЯТ ДАР - СВОБОДАТА!/ брой 104 март 2018

РАЗБИРА СЕ, ПАИСИЙ НЕ Е УБИЕЦ!/ брой 130 септември 2020