Цанко Живков

ОТВОРЕНО ПИСМО
до проф. Кирил Топалов

Професоре, стар познайнико,
Нямам ти координатите, та прибягвам до тази форма на разговор и изяснение. Още повече, че въпросът е придобил широк обществен интерес и заслужава съпричастието на повече хора.
Във връзка с тазгодишните Паисиеви юбилея ми подариха едно красиво факсимилно издание на Зографската чернова на „История славеноболгарска”. То е направено от издателството „Български бестселър - национален музей на българската книга и полиграфия”, с подкрепата на Фондация „Нашият дом е България”, основана от арх. Пламен Пламенов Мирянов.
С голямо удоволствие прочетох встъпителната ти статия към изданието, написана с академична изисканост и познания по темата. С проникновение към времето и условията, при които се е родил, израснал и самосъздал този уж недостатъчно образован монах, този гениален монах, който с бележитата си Историйца стресна, опомни и спаси за нов живот гинещият по онова време български народ. Смела и вярна е съпоставката, че по мащабността на историческите си резултати, извършеното от Паисий се равнява с делото на светите братя Кирил и Методи и учениците им за духовното и политическото спасение и развитие на българите и цялото славянство.
Задачата на моята намеса е скромна: да помогна за изясняването на някои моменти от биографията на Паисий, за родът и родното му място, по които повече от век се водят разгорещени спорове, не лишени от местнически амбиции и политически злоупотреби.
В своето предисловие ти само си маркирал, че „Родът на Паисий е от Банско” и с нищо не си подкрепил основанията му, сякаш това е неподлежаща на съмнение истина. Пояснил си, че селото е било едно от бързо развиващите се по онова време стопански центрове, чиито предприемчиви жители са произвеждали различни стоки и търгували с близки и далечни земи. Налага се да уточня, че през младежките и зрели години от живота на Паисий до 40-годишната му възраст през 1762 г., когато завършва своята История, Банско все още не е било икономически развито селище и дори търговията с беломорския памук е минавала през недалечното от тук село Недобърско. Стопанският възход на банскалии започва от края на века и се разгръща през следващото столетие. Ще припомня и определението на проф. Николай Генчев, че раждането на личност от ранга на първия ни възрожденец е свързано с цялата епоха, а не с напредъка на едно село.
Прав си, професоре, че за ранното пробуждане на духовни интереси у бъдещия апостол е допринесла и семейната среда. Но ти имаш предвид фамилията на един от първите банскалийски чорбаджия Хаджи Вълчо, а аз ще те запозная накратко с най-достоверното „родище” (според израза на Александър Теодоров-Балан) на Великия Паисий - пернишкото село Кралев дол. Двамата с брат си Лаврентий са били от старинния свещенически род Поповци в селото. Баща им се казвал Йоан. Най-старият брат поп Цветан продължил семейната традиция, а да изхрани голямата си челяд, усвоил и мутафчийския занаят. Когато починал, Лаврентий и Паисий дошли от Хилендар и на четиридесетия ден сторили парастас на гроба му. Тъй като Паисий имал и йеромонашески сан, останал да свещенства в селото повече от шест месеца, докато се хиротониса нов свещеник от рода на Чаворините. Въвел неделни проповеди в черковната служба, построил чешма, наименована по-късно „Калужарец”. Изобщо, оставил дълбоки следи в живота на съселяните си, та и родът му взели да наричан Паисови, за отлика от новите Поповци в селото. Възразявали са някои: как така духовно лице ще даде името си на цяла фамилия? Зависи от духовника. Щом Паисий е съумял да преобърне съдбата на сънародниците си в едни от най-трагичните времена, колко по-лесно е било да го стори със своя род!
А ти, професоре, пишеш: „По-големият му брат Лаврентий е монах, по-късно игумен на Хилендарския манастир, а най-големият, родолюбивият заможен търговец хаджи Вълчо, е щедър дарител на българските манастири Хилендар и Зограф в Света гора.” Похвална е тая дейност на замогналия се банскалия, но въз основа на какво го обявяваш за трети, старши брат на двамата калугери? Съществува ли поне едно доказателство за това и какво е то? Нали историята борави само с факти?…
Хаджи Вълчо повече от 15 години върши благодеянията си в Хилендар; познава се и има трайни връзки с Паисий и Лаврентий, били и ръководители-игумени на манастира. Отношенията им са делови, приятелски, бих казал братски. Но само в моралния смисъл на понятието, не и кръвно-родствени.
В една бележка под линия чета пояснението ти, че „От началото на ХХ век до най-ново време се правят опити да се оспори Банско като родно място на Паисий и неговия род, но аргументацията на подобни твърдения не е убедителна, често има устно-легендарен характер и е в голяма степен плод на местен патриотизъм.”
Самият ти обаче не привеждаш никаква аргументация за Банско и що за легендарност съзираш в претенциите на други селища за родство с Хилендреца?
Каква е фактологията в случая? Когато Паисий отбелязва в Историята си, че в манастира отишъл от Самоковската епархия, тя е била твърде малка. Обхващала е, освен Самоковско, още и Дупнишко, Ихтиманско и Пернишко-Витошката Граовина, включително и Владая (тогавашната Лещница). Епархията (както и Софийската) се е намирала в диоцеза на сръбската патриаршия в Ипек, поради което владиците и свещениците от обсега й са били от местните жители. Но десет години след завършването на Паисиевото съчинение, тоест в 1772 г. гръцката патриаршия в Цариград (наричаща се и Вселенска), унищожава Ипекската, изпраща за фанариотски владика в Самоков Филотей и едва тогава епархията се разширява на юг, обхващайки и джумайско-разложките места. Само този факт, че Банско не е влизало в Паисиевската Самоковска епархия, генерално изключва селището от възможността да е родно място на Летописеца. Тая съществена подробност не е знаел и професорът историк от Харковския университет Марин Дринов, който, макар и по друг повод, в своя статия от 1886 г. в „Периодическото списание” на БАН допуска „джумайско-разложките места” за родни и на Паисий.
В още по-конфузно положение изпада бележитият ни учен Йордан Иванов. Той е имал щастието да открие черновата, ръкописа на „История славеноболгарская” в книгохранилището на Зографския манастир и при първото му известие за това интуитивно заявява, че в езика й се забелязват повече особености от пририлските краища на епархията, а не от припиринските. Но по-късно Й. Иванов е имал нещастието да бъде заблуден от своя възпитаник и сътрудник Михаил Ковачев, предоставил му една изписка, уж от Хилендарската кондика, която гласяла: „В 1765 лето, януария, 17 ден, какво е дошъл кир проигумена Лаврентие сос поклонници от Банско и са дарили манастирот със сребърни три кръстеве и сос грош 1153. И во тоя ден какво е обрекъл на св. Богородица своята оцова кукя во Банско за Хилендарски метох за вечно да е така.”
Й. Иванов приема изписката на юнашко доверие и въз основа на нея обявява Банско за родно място на Паисий, и че е брат на чорбаджията Хаджи Вълчо. Не забелязва или пренебрегва, че „кукята” е наречена „оцова”, сиреч и на другите „двама братя”(?), но защо я подарява само единия? И всъщност братя ли са? Както и че изписката е на твърде характерния бански диалект, докато вписванията в тогавашните кондики са извършвани на един безличен, еднообразно-служебен език.
Но какво става по-нататък? В 1998 г. Софийската и Белградската народни библиотеки издават фототипно Хилендарската кондика в частта й за Паисиевския ХVІІІ в. И всеки може да види, че не само на указаната година, месец и ден, но и през цялото столетие изписката за „оцовата кукя” не съществува. Както и каквито и да било други доказателства за някакво родство между братята хилендарски монаси и хаджи Вълчовата фамилия Баанови.
Още по-учудващото е, че на първо място в редакционната колегия, подготвила и издала този дял от Хилендарската кондика, стои твоето име, професоре.
В последна сметка, основната невъзможност на банскалии да са земляци на Паисий, е от езиково естество. Техният диалект е твърде характерен, те говорят на „ке” - „ке одам”, „ке видим”. А многобройните простонародни думи в Паисиевата история (изброени са към 240), са от Витошко-Голобръдската Палакария и село Кралев дол, където говорят на „че” - „че одим”, „че видим”. Това са го установили още през 1931 г. на три дневна научна сесия в големя салон на БАН, с участието и съдействието на такива светила на езикознанието и историята у нас, като академиците Александър Теодоров-Балан, Стефан Младенов, Васил Златарски, Иван Снегаров, проф. Емануил Попдимитров, видният литератор-езиковед Веле Кралевски и др. Въз основа и на фактите, че в селото съществува старинният род Паисовите, чешмата „Калужарец”, махала, воденица и имоти Паисови, Кралев дол влиза в учебниците и научните съчинения и повече от десетилетие в него ставаха общонародните чествания на националния ни възродител.
На обществеността ни е известно, че Банско бе наложено силом и по политически съображения за родно място на Паисий от Тодор Живков, Тодор Павлов и компания. Направиха го, за да замажат грешките, извършени от тях и партията им по македонския въпрос. Но възможно ли е едно недомислие да се поправя с друго, по-голямо и недостойно? И да се самозалъгваме толкова дълго, че е истинно през целия низ учебници на децата ни, професорските писания, до личното съпричастие на самия президент на републиката.
Крайно време е националните чествания на този може би най-велик син на България, монаха Паисий, да бъдат върнати в истинското му родище - пернишкото село Кралев дол. И там, върху хълма до Паисовата махала да се издигне голям светещ кръст, олицетворяващ безсмъртното му дело.