Кънчо Стоянов

Кънчо Кънчев Стоянов, български писател, е роден на 10 януари 1934 г. в с. Недялско, Ямболско. Завършва гимназия в Ямбол и философско-историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, специалност „История”. Бил е учител, музеен работник, журналист, главен редактор на общинския вестник „Искра” в Казанлък. Книги: „Дейци на националноосвободителните борби в Казанлъшкия край” (1967), „Отлетяха птиците” (стихове, 1970), „Преди да тръгнеш” (стихове, 1978), „Лунно наводнение” (стихове, 2000), „Изпъдени от рая” (стихове, 2001), „Скърби душата” (стихове, 2001), „Следобедно кафе с Чудомир” (2004), „Бялата лястовица” (стихове, 2006), „Хайдути и поборници. Дейци на националноосвободителните борби от Казанлъшкия регион” (2007), „Сърцето - ревнивият Отело” (стихове, 2009), „Царица Смилцена” (2015). Член на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Умира на 29 юли 2016 г.


Публикации:


Поезия:

ДЕДИ/ брой 115 март 2019


Проза:

КОТКА В МЕШИНЕНИ ГАЩИ/ брой 96 юни 2017


Критика за Кънчо Стоянов:

ПОЕЗИЯ СЪС СЪВРЕМЕННА ТРЪПКА/ автор: Христо Черняев/ брой 115 март 2019