Кънчо Стоянов

Ден подир ден се изнизват - век подир век,
но не заглъхва на битката страшния ек.
Ланшният сняг се стопява, руши се скала,
а дежурят на върха мълчаливи дула.
Няма прикритие, няма патрони, окоп -
тук се воюва до капчица пот и до гроб.

Рамо до рамо, до сетен спасителен вик:
- Ето ги! Кон до коня, войник до войник…
Колчем погледна нагоре, оставам без дъх -
облак ли, камък ли грабнал е голият връх?
Даже от камък, пак рамо до рамо стоят
русин и българин. И пак е спокоен върхът.