Кънчо Стоянов

Идат облаци с дълги и сиви шинели -
ще настръхне в студената есен гората.
Аз не зная ще имам ли пътища бели
и какво ме очаква до другото лято.

Ще събирам за посев най-чистите думи
и най-трудния път към върха ще избирам.
Който тук е целунат веднъж от куршума,
както казва поета - той не умира!

Аз не искам безсмъртие и едно ми остава:
да съм с теб, да ти бъда и предан, и верен.
Свойта кръв на върха проверявам -
дали е червена.

И до края на дните при теб ще остана
с радостта и гнева, със дъжда, с ветровете.
И до моето рамо ще бъде Балкана,
и по пътя ми алена роза ще свети.