Делчо Василев

Делчо Василев Демирев, български писател, литературен и театрален критик, публицист, поет, журналист, ерудит, е роден на 15 февруари 1901 г. в Хасково. Анархист, толстоист и антифашист по убеждения. Завършва с отличие Държавна гимназия „Петко Каравелов” в Хасково (1920) и учителства в селата Леново (1922-1925) и Сърница (1925-1928), впоследствие редактира хасковските вестници „Утринна поща” (1929-1931), „Хасковски глас” (1934-1935), „Клас” (1945) и е главен редактор на вестник „Народна борба” (1944). Член на Съюза на писателите от провинцията. Учредява Клуба на дейците на културата в град Хасково (1946). Кореспондира си с писателите Антон Страшимиров, Гео Милев, Никола Ракитин, Йордан Ковачев, Елисавета Багряна, Дора Габе, Людмил Стоянов, Борис Шивачев, Димитър Добрев, Иван Мешеков, Чудомир, Тома Измирлиев, Асен Златаров, Георги Жечев, Змей Горянин и др. Публикува статии, есета, рецензии във вестниците „Светлоструй”, „Литературен глас”, „Вестник на жената”, „Мисъл и воля”, „Провинциален журналист”, „Заря”, в списанията „Пурпур”, „Компас”, „Гребец” и др, Псевдоним: Игнис Бохема; Игнис. Издава анархисткия вестник „Идеи” (двуседмичник, 1931-1932) и участва в редактирането на юбилейни листове за Асен Златаров (1945, 1946) и Тома Измирлиев (1947), както и на литературния сборник „Пламък” (1946). Публикува критически студии в сборници за Антон Страшимиров (1931), Асен Златаров (1932) и Никола Ракитин (1933), автор на предговора към второто издание на сборника с разкази „Сребърната река” (1947) от Борис Шивачев, на предговор към една от книгите на Борис Марзоханов. Пише стихове, белетристика, пиеси, литературно-критически, философски и общественополитически трудове. Преди 09.09.1944 г. е интерниран в концлагера „Черна рота” в Златоград. След 09.09.1944 г. е съден от НС, но не е осъден. През 1945 г. е секретар на Комитета за увековечаване на делото на Асен Златаров, организира срещи с известни писатели, изнася сказки по различни културни въпроси. От 1948 г. в продължение на 16 г. (до 1963) престоява в Хасковския, Шуменския и Софийския затвори, в лагерите Куциян, Персин и Белене. След освобождението си написва биография на Георги Шейтанов, монография за Михаил Бакунин и др. Умира на 9 март 1981 г. в Хасково, където е погребан. В по-ново време излизат журналистическото изследване на Леко Славов „Бохема и неговите архангели” (1993), „На колене пред истината” (сборник с избрани статии от Делчо Василев и негови писма, 1994, съставител Йордан Нанчев).


Публикации:


Критика:

„ОЗАРЕНИЕ” - СТИХОВЕ ОТ ЙОРДАН КОВАЧЕВ/ брой 91 януари 2017


Критика за Делчо Василев:

ОТТУК-ОТТАМ ЗА ДЕЛЧО ВАСИЛЕВ/ автор: Георги Зарчев/ брой 99 октомври 2017


За Делчо Василев:

ПРЕДИСЛОВИЕ С ЕДНО НА УМ/ автор: Йордан Нанчев/ брой 25 януари 2011