САМО СМЪРТТА
САМО СМЪРТТА
Само смъртта може нас
един от друг да раздели,
не знаеш ли, че ден и нощ без глас
сърцето ми за теб тъжи?
О, знай, любима, че без теб
от скръб и мъка ще почина,
душата ми е като степ
и тъжна, ледена пустиня…
И ако нявга ти от мен
по чужда воля си в разлъка,
о, вярвай, мила, че сломен
в смъртта ще скрия свойта мъка.
ЕЛА НА ГРОБА МИ
Ела, любима, ти при мен,
ела, стопли сърцето ми!
Сред тоя тъжно-есен ден
донеси ми хризантеми.
Тежи пръстта, тежи над мен
земята черна и студена…
Над гроба ми ти, осланен,
донеси ми хризантеми!
И като жалба в есента
да скрие тихо твоя плач,
плача над мъртвите листа
сред есенния синкав здрач!
Защото твоят тъжен глас
е плач на мъртвите листа,
чрез твоя нежен, сладък глас
живея аз, душа в смъртта.
