ПРЕЛЕСТИТЕ НА ЗИМАТА
Ето най-после навлезохме в страшната в своето мълчание и тайна, непонятна, оснежена гора. Каква самотност, каква замряла тишина, каква велика прелест и очарование!
О, колко е могъща в своята безсмъртна красота великата майка Природа, как всяка нейна шумка, всяко дръвце и листица са символи и образи на божествената хармония и красота, що царуват и възкръсват под творческия гений на нейната ръка и колко беден е, уви, човешкият език да изрази оная малка част от тая красота!
И все пак, човекът, има в замяна големият дар да разбира и чувствува тая божествена красота, ако и не всеки да е дарен със способността да изказва туй що разбира и чувствува.
Ние избрахме нарочно най-прекия път, една неравна тясна пътека, която ще ни изведе до съседното село. И тук пред нас се откри такава неземна картина на хубост и очарование, каквато едвам дори най-великият Богдихан на Небесната империя е видял и преживял!…
От двете страни на пътят се бяха навели чак до земята всички клони, вейки, дръвчета и шубраци под тежестта на застаналия по тях сняг, едни се само бяха допрели и образували снежни венци, други се бяха прегърнали сплели в ненаситна жажда, трети от високо сплетени образуваха същински триумфални арки!
Каква прелест, каква неземна красота! Що значи великата Via Appia? Що значи триумфалната арка на Тита? Ние минавахме под снежните венци и ледени арки като същински триумфатори, върху главите ни се разсипваха белите лилийни цветя на зимата, снежните нарциси на Вечността по-красиви от тия в Моларската долина и в душата ни ликуваше триумфът на Аполона Белведерски.
Сякаш под вълшебните звуцу на неземна музика, която възвестяваше победния марш на Красотата бялата гора бе сведена в поклон до земята за велика почит към Безсмъртната царица на Живота!
И ние бяхме най-щастливи от всички тия часове, че единствени присъствувахме на това велико тържество на природата!
Да бъде благословена зимата, която щедро ни разкрива своите прелести и красоти!
И когато денят в тиха жалба умираше на запад, нощта ни свари пред големия град, който шумеше в своята дребнавост, тревоги, проза и суета!…
——————————
в. „Утринна хасковска поща”, Хасково, г. 2, 12 януари 1928 г.