Петя Йотова е родена в град Горна Оряховица. Завършила е история във ВТУ „Кирил и Методий” /1974/ и журналистика в СУ „Св. Климент Охридски” /1986/. Работи като асистент по История на балканските народи във Великотърновския университет и като специалист в Община Велико Търново. От 1992 г. е журналист във вестник „Свободен народ”, а от 1995 до 2012 г. - главен експерт в Дирекция „Култура” на Столична община. По нейна инициатива ежегодно от 2007 г. Столична община провежда Националния конкурс за поезия „В полите на Витоша”. През 2003 г. излиза първата й стихосбирка „Измълчани думи”, последвана от „Милувка за душата” /2004/, „В кадифения здрач” /2007/, „Фатална дарба” /2016/, “Вечното очакване” /2018/. Член е на Съюза на българските журналисти от 1994 г. и на Съюза на българските писатели от 2008 г. Носителка е на награди от национални литературни конкурси: „Любовта, без която не можем” на Община Варна - 2003 г., „Свищовски лозници” на Община Свищов - 2004 г., „Ний всички сме деца на майката Земя” на Народно читалище „Христо Смирненски”, София - 2008 и 2013 г. и др.

Публикации:

Поезия:

НАЧАЛОТО НА ЛЯТОТО/ брой 91 януари 2017

НА ГРАНИЦАТА/ брой 92 февруари 2017

ЛЮБОВТА Е ЛЮБОВ/ брой 110 октомври 2018

ОТЛИТАЩОТО ЩАСТИЕ/ брой 114 февруари 2019

ПРЕДИ ДА ЗНАМ ВЪПРОСА/ брой 126 март 2020

Критика за Петя Йотова:

„В СВЕТА НА ЛЮБОВТА ОСТАВАМ…”/ автор: Петя Цолова/ брой 91 януари 2017

СЛУЧАЙНО ЛИ ИЗГРЯВА СУТРИН СЛЪНЦЕТО?…/ автор: Георги Н. Николов/ брой 114 февруари 2019

В ОСМИСЛЯНЕ НА БИТИЕТО/ автор: Елена Алекова/ брой 171 октомври 2024