Петя Цолова

След няколкото поетични книги на Петя Йотова, първата от които носи чудесно намереното заглавие „Измълчани думи”, сега поетесата ни поднася „Фатална дарба” - подборка от свои избрани и нови стихотворения.

Натрупали са се и са се умножили и измълчаните думи, и извървяните пътища и са оставили в душата й незатихващи вълнения. Обогатили са я с още прозрения за човешката същност, за живота и за света.

А всичко това, изпято искрено и осмислено философски - нещо, към което тази поетеса проявява афинитет, има не само своето право, но и задължението да стигне и до други човешки души. Както казва самата тя: „Назованото с думи / има собствена сила / оживява и тръгва / по широкия свят.”

Ето, стиховете от „Фатална дарба” вече са на път - не само защото бележат нов, по-зрял етап в житейското и творческото битие на авторката, а и защото очевидно плод на действителни /а не измислени!/ чувства, преживявания и вътрешно драматични житейски ситуации, те ще вълнуват и водят към размисъл и читателя.

И не на последно място - защото това поетично пътешествие през интимния човешки свят интригува още от самото заглавие. Че кой не носи, или поне не е носил, макар и шепа тайна жарава в сърцето си? Защото тази тайна жарава е, разбира се - Любовта.

Нея поетесата изписва с главна буква. Наред с такива понятия като Светлина и Дух, а когато замества думата Любов с местоимение и то е с главна буква - Тя. Дори това вече очертава висотата на нейното лично духовно пространство.

А то ражда и високото й човешко и творческо кредо, че на този свят „Тя /Любовта - б.м./ е всичко”. Че да избереш Нея, значи да избереш Живота. Че тя е: „Единствена най-истинска реалност” / сред многото илюзии в света. /”Ликува любовта”/ Но за да живееш в света на Любовта, трябва да изповядваш „религията на истината, откровеността, съпричастието, благородството.

И да си готов да поемеш всички рискове, които съпътстват Любовта: и тревожното очакване, и болката, и разочарованието, и прошката.

А в съвременния свят „работи абсурдна матрица” и в противовес на мотото, което Петя Йотова е сложила: “В началото бе словото…”, не цифрите” около нас „Във въздуха цифри валят”. И „Тук всичко - усмивки, сълзи / е свързано с цифрите властни. В лицата, в душите вали - /замръзнали, зли и нещастни”. /”Матрицата”/ и може би точно затова, в този свят човекът прекалено често е студено прагматичен. Той поставя практичната полза пред чувствата, не се решава да изрече искрено и открито онова вечно и свято любовно признание от две думи.

И така „истинската близост ни убягва”, а ние „мълчим зад барикади от практичност / и всеки чака чуждото признание” , „Светът е пълен с измълчани думи / и неусетно чезнат близост, страст, желание…” А с тях чезне и красотата, и радостта от живота. И в крайна сметка е наранен самият смисъл на земното човешко съществуване.

В стихотворенията си поетесата многократно ще се бунтува и отхвърля и пресметнатата предпазливост, и раняването на партньора, за да властваш над него, и лицемерието, и страха. Лиричната героиня на Петя Йотова иска прости, но истински неща, които правят чудото: „да осъмна влюбено щастлива”, „да повярвам, че съм жива”. /”Гореща от любов”/

Тя не приема ерзаците на любовта: „Ако не ме обичаш, / не искай нищо ти. / Сам Бог ще се намръщи, / не ще го позволи.”/ /”Ако сърцето ми поиска”/.

Но въпреки категоричното отхвърляне на всичко онова - власт, пари, кариера или спокойно дребно благополучие, с което мнозина се опитват неуспешно да заместят любовта и да бъдат щастливи, лиричната героиня има силата и благородството да се раздели с недостойния партньор, без да е загубила вярата си в любовта.

И дори с благодарност: „Когато някой тръгне след раздяла / с любимия си, без да го намрази / и любовта възпява с искрен глас - / това съм аз” - ще каже тя. И ще благодари за вече изживяното, защото без него, макар то да я е ранило, тя не би могла да узнае какво е любовта.

В позицията на поетесата отчетливо присъства и темата за връзката на човека с Бога. Тя също е базирана на любов, защото единственият, който безусловно ни обича е Той - Творецът. /”Омайването на сърцето”/

Едно от най-хубавите стихотворения в книгата - „Човекът срещу теб” разкрива нейното дълбоко хуманно разбиране за човешките отношения изобщо: „Човекът срещу теб е същият, / какъвто всъщност си и ти. / Недей да бързаш да осъждаш постъпките му, / разбери … / повярвай в светлата му същност, / какъвто е го приеми.”

В поезията на Петя Йотова навсякъде прозира интелигентност и култура, способност за обобщения, /често отделни стихове звучат като сентенции/, фразите, които подбира за мото показват същото. Заглавията често правят фини препратки и асоциации с класически и световно известни заглавия /”Матрицата”, „Укротяване на лицемерието”, „Усещане за мъж” и пр./

Тя работи с класическия стих, който владее отлично и строи прецизно до сричка. Стихът й е понятен и достъпен за всички, а за хората с по-широка култура, има и втори план. Майсторка е на тънката и внезапна ирония и самоирония, които са особено симпатични и оживяват настроението. /”Онези върховни моменти”, „Минута е много”, „Отлитащото щастие”, „Играчка-плачка”/.

Трябва да се отбележи, че Петя Йотова е поетеса, вярна на истината, дори когато тази истина не й е изгодна. Тя не поставя себе си на пиедестал. Слава Богу, няма го онова „самообожествяване”, което не съвсем рядко срещаме в някои женски поетични изяви. Липсва й бравура, без да липсват спонтанност и страсти - те са като скрита жарава.

Тонът е сдържан, няма крясък - нито от възторг, нито от възмущение, нито от болка, макар да го има всичко това. Ето как самата поетеса говори за стиховете си: „Като приказка в здрача / идват моите стихове - / смешно-тъжни истории / за раздяла и страст, / за съмнения, драми / и любовни надежди, / за копнежа и болката / на сърцето в несвяст”. Но след тези стихове „Всичко лошо изчезва, / а доброто остава, / просветлява душата / като радост след плач”. /„В кадифения здрач”/.

А поетесата си остава в света на любовта, защото душата й е приютила и пази неговата светлина. И продължава: „Света на любовта избирам / и няма да му изменя / за власт, признание и слава, / за хладен блясък и пари. В света на любовта оставам, / дори и да ме изгори.”

Когато човек прочете книгата й, уверена съм, ще разбере, че това признание е истина и не се нуждае нито от потвърждение, нито от коментар.

декември, 2016 г.