ПРЕДИ ДА ЗНАМ ВЪПРОСА
ПРЕДИ ДА ЗНАМ ВЪПРОСА
Аз казах „Да”, преди да знам въпроса,
почувствах те, преди да те докосна…
Предчувствах те, преди да те намеря,
празнувах те, преди да те спечеля.
Мистично твоя, без да съм се вричала -
обикнах те, преди да съм обичала.
ПРОСТО Е ЛЮБОВ
Любовта ми е изгряло слънце -
вдъхновение, надежда, плам…
Тя е нова приказка за Принца,
който трябва само да е там.
Любовта ми - меко одеялце,
гали нашите души в студа.
Не че няма ревности и драми,
стрес и страст, но грее топлинка.
Любовта е „нещо като цвете”,
както казва Уйлям Сароян.
Тя е сладка, сочна, зряла круша,
бисерно мънисто от гердан.
За любимия бих дала всичко -
ще призная в искрен послеслов…
А от него аз какво очаквам?
Ами нищо… Просто е любов.
СЪРЦЕТО, КОЕТО ТЪЖИ
Пролетта се оглежда в стъклата,
победила асфалт и бетон
и омайва докрай сетивата.
Ах, какъв недискретен сезон!
Еуфория в свежо зелено!
Напористите млади листа
завладяват света дръзновено,
но си тръгна от нас любовта.
Боже, точно сега да се случи!
Млад живот в стрък и цвят избуя,
всеки топла усмивка получи,
а във мен си остана студа.
Как сега ще ухаят цветята
и небето с възторг ще блести?
Упорито отказва душата
да се включи на тези вълни.
Пролетта е същинска досада
за сърцето, което тъжи.
Но пък то има власт да решава
в кой сезон ще живее, нали?
СЪНЯТ
“В началото бе Словото…”,
не - парите!
Във въздуха цифри валят,
подреждат се в стройна редица
и в хаос завъртат се пак -
работи абсурдна матрица.
Тук всичко - усмивки, сълзи,
е свързано с цифрите властни.
В лицата, в душите вали -
замръзнали, зли и нещастни.
И както във Снежното царство
снежинки във вихър игрив
се гонят - тъй корист и сметки
изпълват живота фалшив.
И няма ни слънце, ни помен
от мъдрост, любов, доброта…
Къде са добрите герои,
в най-тежкия мрак - светлинка?
Как тъй се обърка Законът
и всички добри правила?
Кошмарният сън е фантазия,
но всъщност - какъв е света?
