ЛЮБОВТА Е ЛЮБОВ
Из „Вечното очакване” (2018)
ЛЮБОВТА Е ЛЮБОВ
И след късната среща
дойде късно обичане -
най-последна любов,
най-последното вричане.
Бе внезапен импулс,
най-спонтанно възникнал
от самата природа,
лъч посят и поникнал.
Две души в заклинание,
без фатални мечти,
без убийствени страсти,
без фалшиви сълзи.
Отначало не вярваха,
но просветна надежда -
щом все пак се намериха,
има смисъл изглежда…
Като чист благослов
ги споходи прозрение -
любовта е любов,
а смъртта - без значение.
ЖИВА ВОДА
Достигайки Божествения извор,
налях за теб вода от вечността.
Ти може би съвсем не си очаквал,
но жадно пи от моята ръка.
Започна нещо леко и красиво -
разходки, смешки, рози за разкош…
Започна непосредствено и живо.
Готов ли си за нашата любов?
Това е обещание за щастие -
божествен взрив във нашите тела!
Стресиращо е малко и ранимо,
но лесно ли се случва любовта?
Обичам те и сякаш за последно -
аз цяла съм желание и зов.
Обичам те! С теб всичко е вълшебно.
Обичай ме, защото съм любов!
НА ЧУВСТВАТА В ИГРАТА
Танцуват пламъци в нощта
в камина стара
и жълто-алени езици
се вият в мрака…
Загледана във танца жив
като в стихия,
от вечната му красота
ще се опия.
А зад стъклата пада сняг -
завеси бели…
Снежинките блестят, трептят -
света засипват целия.
Между небето и земята,
в копнеж замряла,
каква прекрасна зимна нощ
е засияла!
Между студа и топлината
на чувствата в играта,
сега сме само аз и той
сред тишината.
Наблизо до сърцето ми -
каква магия!
Ще си открадна този миг
и ще го скрия.
ПОРТРЕТ ЗА ДВАМА
„- Какво правиш, когато си влюбен?
- Рисувам портрет…”
Макс Фриш
Синьото в очите му блести,
синьото е моята жарава.
Щастие, лула, кълба от дим…
И загадка да се разгадава.
Край високото чело - сребро,
строги гънки около устата
и едно излъчване на мъж,
отговорен да плати цената.
Синьото е свързване и зов,
благодарността ми, че го има…
Синьото е моята любов
в общо черно-бялата картина.
Строг или усмихнато щастлив,
неговият поглед завладява…
А рисуването няма, няма край -
меденият месец продължава.
СВЪРШИ ЛИ ВСИЧКО ХУБАВО
Свърши ли всичко хубаво?
Лятото си отива.
Беше красиво и щедро,
ала не съм щастлива.
Няма да срещна отново
погледа, в който потънах.
Няма го! Няма го! Няма…
Времето как да обърна?
Тъжното лято се слива
с други любовни сезони.
Хладният въздух настъпва,
вятърът кестени рони…
Бавно душата притихва,
мъдро спокойствие скрила.
Нищо не чака, не иска…
Лятото си отива.
