ОТЛИТАЩОТО ЩАСТИЕ

Петя Йотова

ОТЛИТАЩОТО ЩАСТИЕ

Отлитащото щастие
ме гледа нажалено -
отнася го от мене
безмилостен трамвай.

Отлитащото щастие
изглежда съкрушено…
Направо ще те трогне
от преданост безкрай.

Той маха за „довиждане”
в последния прозорец -
съвсем като на кино
си тръгва любовта.

И само аз си зная,
че бърза да се върне
в желязната прегръдка
на своята жена.


ОНЕЗИ ВЪРХОВНИ МОМЕНТИ

Обичам онези моменти
на щастие и пълнота -
миг точно преди да се случат
очаквани с трепет неща.

Мигът преди първа целувка,
предчувстван, но още в мъгла -
по-силно от страстните ласки
вълнува и спира дъха.

Какъв ще е още не знаеш,
сюжетът на тази любов,
но тръпнеш с иглички в стомаха,
за чувството ново готов.

Мигът преди важно откритие,
щом „Еврика” светне в ума…
Каква по-голяма награда -
да видиш, че сбъдваш мечта!

Дори Мечо Пух ще възкликне
в сентенция като мъдрец:
Най-хубав мигът е преди да
… отвориш гърненце с медец.


СТРАСТ НА КРИСТАЛИ

Пием мастика в кафето на ъгъла,
вплетени в разговор най-оживен.
Има ли нещо, което не каза?
И от какво си така вдъхновен?

Пак ме разсмиваш с шеги, коментари -
мъж остроумен и нежен…
Как да отгатна в мен ли си влюбен,
или си само любезен?

Всичко е лесно, когато сме искрени,
но не общуваме с тон откровен…
Ти щом си с маска - аз как да призная
колко си важен за мен?

Пием мастика в кафето на ъгъла.
Истинска страст на кристали!
Но не помага дори питието.
А ще станем ли близки? … Едва ли.


ФАТАЛНА ДАРБА

Понеже бързах много, аз попаднах
в обратната страна на любовта -
на ревността в безумната стихия,
в тревогите, обидата, гнева…

Все най-неподходящия избирах!
Фатална дарба имам за това -
на любовта във звездните пространства
все аз сама да нося тежестта.

Ала сърцето ми остана живо -
то още притежава смелостта,
отново да се влюби и да плаща
на любовта високата цена.

За обич и за щастие родена,
след сто беди, познала мъдростта,
ще имам ли късмета да открия
и преживея … светлата страна?