НА ГРАНИЦАТА
НА ГРАНИЦАТА
На границата с „не” и „да”
сама и влюбена стоя.
Не ме оставяш да си ида
или пък да се приближа.
Да, влюбена съм … Как можах!
Дистанцията ме убива,
но този тих и светъл грях
ме кара де се чувствам жива.
Оставям се на любовта
и без за миг да съжалявам,
невинна в своята вина,
безумието изживявам.
Какво падение прекрасно!
Да те желая все така -
неуморена и безгласна,
без отговор и яснота …
И без да питам докога!
НЕЩО
„… като нищо на света.”
Уйлям Сароян
Нещо тъжно крие всяко лято,
нещо топло пази есента…
Зимна радост има, без която
няма да пристигне пролетта.
Нещо старо в новото начало,
нещо смело в плахата ти длан,
тайна сила в слабото ми тяло -
нещо твое искам да ти дам.
Нещо свое искам да получа,
да достигна връх от падина…
Нещо трудно лесно да се случи
и дано любов да е това!
НЕПОСЛУШНИ, НЕВЕРНИ ОЧИ
“Непослушни, неверни очи!
Не мога нищо да скрия.”
Трендафил Василев
Непослушни, неверни очи,
дето нищо не могат да скрият,
ми изпратиха залп от лъчи
и сърцето забрави да бие.
Няма дума, ни намек, ни знак,
но очите нали са прозорец -
като няма прегради пред тях,
почват ясно за нас да говорят.
И свободно да се открояват
скрити истини, явни лъжи…
Тайна сила и власт притежават
откровените мъжки очи.
Остави ги към теб да ме водят
непослушните твои очи.
Как без тях бих могла да открия
онова, за което мълчиш?
ИЗМЪЛЧАНИ ДУМИ
Като светулки в мрака гаснат думите
с предчувствие унило за раздяла.
Притихва моят плах ентусиазъм
и във душата все по-тъжно става.
Мълчим зад барикади от практичност
и всеки чака чуждото признание.
Кой пръв ще се излъже да говори?
Възторгът ми потъва в отчаяние.
Светът е пълен с измълчани думи!
Стаени чезнат близост, страст, желания…
Опитвам се да бъда търпелива
и даже да намирам оправдания.
Но дните кратки бързо отминават,
а вместо теб не мога да съм жива.
На път сме да пропуснем любовта си.
Нима ще ме оставиш да си ида?!
СТРАННА ВРЪЗКА
Без да знаеш защо, Капитане,
ти ще идваш при всеки мой зов.
Без и аз да разбирам защо ли -
ще те помня во веки веков.
Ще си тръгвам след редките срещи,
няма в нашия път благослов.
Ще ме връща към теб неизбежно
неугасващ копнеж за любов.
Ти не искаш от мен да си идеш -
нося в мрачния ден светлина.
Но пък с нас всъщност нищо не става,
аз съм сигурно луда жена!
И изобщо дали в мен си влюбен?
Не разбирам какво ни държи.
Странна връзка … Въпросът е труден.
И душата ми също мълчи.
Но какво ли значение има?
Друга мисъл в ума ми кръжи:
Как да падна и там да остана -
в най-дълбоките сини очи.
ПРИПОВДИГНАТОСТ В СРЯДА
В тази слънчева есенна сряда
изненада ме сутрешен флирт.
Любовта ми устрои засада
и нахлу във живота ми с финт.
Беше сладко без захар кафето,
лъчезарен - сезонът мъглив
и в усмивка струеше небето,
сякаш Бог е неземно щастлив.
Сякаш всичко се случва по ноти,
точно както желае съдбата
и под нежните звуци на Моцарт -
позлатена танцува Земята.
ГОРЕЩА ОТ ЛЮБОВ
Обичай ме в началото на зимата,
със сняг и студ, и коледни искри,
и огън весел в старата камина -
ръцете ми в ръцете си вземи.
Докосвай ме, задъхана и топла -
пожар свещен в телата ни гори,
от допира на силните ти длани
изгряват във душата ми звезди.
Целувай ме горещо, безразборно,
в прегръдката на споделена страст,
а аз ще ти прошепна отговорно:
„Сега над мен ти имаш пълна власт.”
Обичай ме, каквото да се случи,
усмихвай се, дори да те боли.
Не искаш ли отново да получиш
едно парче от детските мечти?
Да бъда с теб в искрящо снежна вечер
и да осъмна влюбено щастлива…
Подарък на съдбата или грешка?
Аз искам да повярвам, че съм жива.
