1948 – 1967 г.
Роден на 24 юли 1948 г. в семейството на Керанка Желязкова и Добри Кръчмаров в добруджанското село Гурково. Учи в родното село, Добрич и Балчик. Първи поетични опити. Води с прекъсване дневник (1963 – 1985)

1968 – 1970 г.
Матрос във Варна. Първа публикация – стихотворния цикъл “Реквием” във в. “Димитровска вахта” от 12 април 1968 г. Сътрудничи на различни военни издания с поезия, проза, публицистика. На 28 юли 1968 г. умира баща му. Участва в сборника “Вечери в кубрика” (1969) с откъс от поемата “Море”. Поканен е да остане на работа като военен журналист, но се завръща в осиротялото си семейство.

1971 – 1981 г.
Работи като миньор, спасител на плажа, рибар, бригадир на растениевъдна бригада в родното си село. Много пътува по добруджанското черноморско крайбрежие по любимите си места за размисъл и творчество: нос Калиакра, резервата “Яйлата” при с. Камен бряг, Дуранкулашките езера и др. Пише стихове и поеми, разкази и новели, публицистика и пътеписи, фейлетони и епиграми, поставя спектакъла “Зора след зора” (1979), работи върху сценарии за кино и телевизионни постановки, има незавършени повести и романи. Рисува графики и цветни пейзажи. От 1979 г. до края на живота си участва в работата на литературния клуб при Младежки дом в Балчик. Приятелство и кореспонденция с Петър Алипиев, Борис Христов, Любен Недков, Георги Константинов, Александър Геров, Георги Марковски, Юрий Камински (Украйна) , Георги Бояджиев и др.

1982 –1986 г.
Става член на Клуба на младите творци и на Дружеството на писателите в Добрич. Много пътува, участва в конкурси, рецитали, литературни четения. От 1982 г. до края на живота си работи като завеждащ културната дейност и радиовъзела в предприятието “Битова техника” – Добрич. Приятелство с творците Георги Давидов, Венцислав Славянов, Сашо Серафимов, Александър Белчев, Ирина Янкова, Камелия Кондова, Елка Няголова, Красимира Атанасова, Иван Овчаров, Женя Радкова, Венета Мандева и др. Непрекъснато публикува в местния печат. Негови творби се появяват и в централните литературни списания. През 1984 г. с голям успех е представен рециталът на добричките поети “Как да гледам слънцето” в НДК от млади актьори. Повече от стиховете в литературната композиция са негови. В началото на 1986 г. в идателство “Народна Младеж” – София излиза поетичния сборник “Общежитие”. В него участва с цикъл “Цялото ми богатство”.
На 16 май 1986 г. към 20.00 ч., на връщане от среща с ученици в Хуманитарна гимназия – Добрич, умира внезапно от инфаркт.
Погребан е в родното си село.
Изцяло със съдействие на приятелите му по перо от Добрич излизат посмъртно поетичните му книги: “Нощен залив” (1987) – издателство “Георги Бакалов” – Варна, “Сол за живите” (1992) ИК “Елка Няголова”, “Риза за Христос” (1993) ИК “Синтез” – София, “След XX века” (1998) ИК “Сребърен Лъв” – София.

Биографична справка: Константин Младенов

Публикации:

Поезия:

КОЗИ СЛЕД ДЪЖД/ брой 1 септември 2008

БРАТЯ/ брой 2 октомври 2008

В ПЛАНИНАТА/ брой 2 октомври 2008

БАЛАДА ЗА ЛЕТЯЩИЯ ХОЛАНДЕЦ/ брой 2 октомври 2008

За Йордан Кръчмаров:

Откровенията са страдания/ автор: Драгомил Георгиев/ брой 1 септември 2008

Мисли за творчеството на Йордан Кръчмаров/ брой 1 септември 2008

ПОЕТЪТ СЕ СРАЖАВА ЗА ДОБРОТА/ автор: Драгни Драгнев/ брой 52 юни 2013