Моско Москов
Моско Москов Груев, български писател, педагог, преводач, културен деец, е роден на 12.09.1862 г. в град Лясковец в семейство на градинари. Основно образование получава в родния си град, а през 1882 г. завършва семинария в Петропавловския манастир до Лясковец. Учи в семинария в Одеса до 1885 г. Учител в родния си град (1885-1886). Следва литература и социални науки в Женева (1886-1890). През 1890 г. е учител в мъжката гимназия в Русе, от 1892 г. се установява във Велико Търново, където най-напред е учител в Мъжката гимназия „Св. Кирил”, а по-късно е директор на Девическата гимназия „Митрополит Климент”. Директор на новооснованата Народна библиотека в града (1921-1933). Възобновява археологическото дружество и музея в Търново. Сътрудничи на периодичния печат - сп. „Труд” (В. Търново), „Българска сбирка”, „Илюстрация светлина”, „Църковен вестник” (В. Търново), „Велико-Търновски общински вестник” и др. Автор на повести, исторически записки, разкази, стихотворения (предимно за деца), поеми, драми - всички с родолюбива тематика; литературно-критически и литературно-исторически съчинения; изследвания и публикации в областта на историята, археологията, фолклора и социалния живот. Съчинения: „За старите времена. Разказ на една баба. Чумата” (1886), „Мома Слава. Поема из нашия народен живот” (1888), „Пролетна китка” (стихове, 1888), „Беззащитни жертви. Повест из нашия живот” (1889), „Съвременни напеви” (стихове, 1889), „Лятна китка” (стихове, 1891), „Стояна. Поема из народния живот” (1891), “Историята на отец Паисий Хилендарски” (1893), „Повести и разкази” (1894), „Цветовце” (стихове за деца, 1894), „Четата на Христо Ботев” (1894, 1905, 1910), „История на българската литература” (1895), „История на новата руска литература” (1895), „Към изложението. Пътни бележки” (1895), „Борба за отечеството” (драма в 4 д., 1896; 1910), „Дядо Жельо Хаджията” (повест, 1900), „Джебен речник на чуждите думи в езика ни” (1907), „Миналото и бъдещето на Велико Търново в икономическо отношение” (1910), „Емиграцията в свръзка със стопанския ни живот” (1911), „История на Археологическото дружество в Търново” (1912), „Разкопките в черковите Св. Димитрий и Св. 40 мъченици в Търново” (1912), „Къз-Хисар в Търново. Легенда” (1912), „Делимолдавски войвода. Навлизането на румъните в България. Песен.” (1913), „Към бойното поле. Разкази из последната война” (1913), „По какъв повод са издигнати черквите Св. Димитрий и Св. 40 мъченици в Търново (1913), „Епископ Климент Охридски” (1915), „Моите драски” (1915), „Търново в черковната борба” (1915), „Черквата Св. Петка в Търново” (1915), „Преживелици (Драски)” (1918), „Лясковец, миналото и бъдещето му” (сказка, 1920), „Силуети около Търново” (1922), „Що е щастие и как се постига то” (реч, 1922), „Упътване за уредба на училищна или читалищна библиотека” (1923), „Хайдути” (разказ, 1923), „Към светлина” (разкази, 1924), „Политика и любов. Повест из нашия провинциален живот” (1924), „Дядо Трак и змеят. Приказка в стихове” (1925), „Началото на индустрията в Търново” (1925), „Нашите революционери поети” (1925), „Нещастна фамилия” според повестта „Нещастна фамилия” от В. Друмев” (1925), „Българката според нашите народни песни” (1926), „Борбата на Дядо Трак със змея. Приказка в стихове. Силата на съвестта. Разказ” (1927), „Светата Петропавловска обител при гр. Лясковец” (1927), „В царството на смъртта. Странички от живота на македонците в Сърбия” (1928), „Значението на Кириакодромиона (печатано в 1806 г.) (1928), „Хубавицата мома Петкана. Любопитен разказ из селския живот” (1928), „Естетическото възпитание в нашите училища” (1929), „Инджето. Другар на Хр. Ботев по оръжие” (1929), „От обич към Бога” (разказ, 1929), „Нашата младеж” (1930), „Нашите народни любовни песни” (сказка, 1930), „Скъпотията” (1930), „Борбата ни за църковна независимост. 1833-1933″ (1933), „Борбата на Дядо Трак със страшния змей. Циганският цар Макир Манго и Педя човек - 40 педи брада. 3 много интересни приказки” (1940), „Разкази” (1940), „Речник на чуждите думи в езика ни” (б. г.). Превежда от руски език „Епоха на Възраждането” (1905) от П. Кохан, съчинения от Майн Рид (1926-1929), „Приказки от хиляда и една нощ”, “Нашето сърце” от Мопасан, “Скъперникът” от Молиер, “Чичо Томовата колиба” от Х. Бичер Стоу и др. Псевдоним: М. Велинов. Негови стихове са превеждани на руски, а разкази - на немски. Умира на 12.02.1947 г. във Велико Търново.
Публикации:
Поезия:
БАСНИЧКА/ брой 81 февруари 2016
Публицистика:
ДВЕ ДУМИ ЗА П. Р. СЛАВЕЙКОВ/ брой 74 юни 2015
САМАРСКОТО ЗНАМЕ/ брой 82 март 2016
ДВЕ ДУМИ ЗА П. Ю. ТОДОРОВ/ брой 87 септември 2016
Литература за деца:
ДЕТСКА МОЛИТВА/ брой 100 ноември 2017
Преводи:
