Моско Москов

Спомени

Това беше през… не помня точно през коя година беше. Преподавах в горните класове в Търновската гимназия български език. Влизам една сутрина в V клас и гледам едно момче - ученик, съвсем младо, седи на един чин в ъгъла на дясно от мене, на най-дирния чин.

През всичкото време си беше подпрял главата с ръка, замислено и повече гледаше към тавана. Явно беше, че внимаваше през всичкото време. Това се повтори няколко часа и все тъй сварвах този ученик на същото място и в същото време.

Веднъж на излизането ми из клас този ученик ме настигна на прага на класната стая и ми каза, че желае да поговори с мене по някой въпрос.

- Где ще ти бъде по-удобно! - го попитах аз. - Вкъщи или Хисаря.
- На Хисаря ще бъде по-удобно - ми отговори той - защото искам да се посъветвам с вас за нещо.
- Добре, днес след обед ще бъда там. Да се намерим.

И наистина аз отидох на Хисаря и намерих ученика да се разхожда там замислен и с наведена глава, като държеше някаква си книга в ръка. Това беше ръкопис.

От дума на дума аз го запитах в какво мисли, че ще му бъда полезен.

- Желая да ми дадете някои упътвания: аз пиша стихове. Ето някои от тях.

И ученикът ми подаде няколко листа, на които наистина имаше написани стихове. Аз ги взех и се оттеглихме настрана, на по-затулено място, да прочета стиховете. Те не бяха много и аз можах да ги прегледам скоро. След това ме запита авторът за своите произведения.

Аз му казах искрено:

- Тодоров, ако искаш съветите ми, като твой учител, ето ги: откажи се от стихове, ако не се надяваш да напишеш нещо по-хубаво. Тези са слаби. Но най-доброто е да се откажеш да пишеш стихове. Те не търпят посредственост. Всеки младеж прави отначало опити да пише стихове, но малцина сполучват в тази работа. По-добре е да се залови човек да изучава живота и от своите изучвания и наблюдения да напише някой разказ или, като се усети подраснал, да напише някоя повест или роман. Чети преди всичко Тургенева, Гоголя, Толстоя, Достоевски, те могат да ти бъдат добри учители. Тъй се учат младежите.

Петко Ю. Тодоров ми се обеща да се запознае с тези руски писатели и така се разделихме. Той продължи да следва учението си в Търновската гимназия, сетне замина другаде.

След няколко време той написа няколко разказа и по един отпечатък ми прати. помоли ме дори да стана сътрудник на списанието, което почна да издава в Свищов. Там той помести няколко разказа из българския живот.

След време се явиха и неговите идилии, от които някои са писани по подражание на Тургеневите разкази.

Тодоров щеше да стане добър стихотворец, ако не ме беше послушал, не зная, но стана добър разказвач и неговите идилии обезсмъртиха името му.

До края на живота си той запази особено почитание към мене и ми изпращаше отделни отпечатъци от своите произведения.

сп. „Илюстрация светлина”, г. 38, кн. 4-5, юни 1930 г.