Моско Москов

Преди нашето освобождение към 1862 год. х. Доси и Шапкалията в Търново се карали с турците по някои работи и като видели, че ще бъдат наказани, побегнали в Комрат, в Русия. Там се оплакали, че в Турция турците бият българското население, преследват го и те са жертва на турската жестокост.

За да се завърнат отново в своите жилища, руското правителство трябва да прати някой свой човек, като консул да пази населението от турския произвол.

Руското правителство се съгласило и пратило Никола Кожейников за консул на Търново. Кожейников пристигнал с жена си в Търново на 25 август 1862 г. и се установил в къщата на Шапкалията, който имал фабрика за спирт в Сергювец.

След няколко дни осветил знамето си в църквата „Св. Богородица”, която днес е катедрална църква и която през време на земетресението е разрушена съвсем.

Подир това консулът взел за гавазин Христа, който стана по-сетне телопазител на бившия ни княз Батемберга. Секретар му станал х. Захарий.

Консулът, обаче, не останал дълго време в Търново; той имал някакви сериозни спречквания с турците и трябвало да си отиде в Русия. Той бил човек слаб, нисък, както и жена му.

Като се върнал в Русия, консулът се установил да живее в град Самара, гдето станал и кмет.

Когато се подигнали въстанията в България, Кожейников събрал пари да направи едно знаме, за да го подари на българските въстаници да воюват с него против турците. Обаче Ботев, за когото навярно е било готвено знамето, заминал неочаквано, знамето останало в града за друго време.

Като се обявила руско-турската война и като се организирало българското опълчение, това готово знаме се дало на това опълчение да се бори против турците рамо до рамо с русите за свободата на отечеството ни.

Това е с няколко думи историята на Самарското знаме.

сп. „Илюстрация светлина”, г. 37, кн. 10-12, 1929 г.