Иван Захариев
Иван Христов Захариев (псевдоним - Иван Знахар; също и Иван Захариев-Знахар), български поет и критик, е роден на 24.05.1895 г. в град София в бедно семейство на работници. Завършва гимназия в родния си град (1913), философия - в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1921). След 09.09.1944 г. работи в Държавен застрахователен институт. Член на БКП, на СБП. Публикува за пръв път в сп. „Ученическо ехо” (Стара Загора) и „Вестник на жената” (19250. Сътрудничи сп. „Ново време”, „Листопад”, „Гребец”, „Провинция”, „Хиперион”, „Обществена мисъл”, на в. „Хоризонт”, „Изток”, „Заря”, „Стожер”, участва в литературния сборник „Жар” и др. През 1931 г. заедно с Никола Никитов издава антология на съвременната българска поезия „От 20-та насам”. Автор на книгите със стихове и басни „Години” (1926), „Смях” (1929), „Девет люти рани” (1936). В литературно-критическата си дейност утвърждава творчеството на писателите-реалисти. Умира на 28.12.1965 г. в София.
Публикации:
Поезия:
ИЗ „ГЛАСЪТ НА УЛИЦАТА”/ брой 91 януари 2017
ПРОБУЖДАНЕ/ брой 121 октомври 2019
Критика:
