ПРОЛЕТ

Иван Захариев

Топъл вятър развя
на стъклата завесите,
като буйно дете,
разиграло се весело.

Със един само скок
пред вратата застанах,
луд от слънчев възторг
и пиян от желания.

И поканих на гости
при мене слънцата,
що са пламнали още
в зори над земята.

Наредиха се галени,
във златни редици,
сто слънца със запалени
уста и зеници.

Аз изопнах гърди,
свъсих вежди и викнах
като горд победител
от слънчево племе: „Мирно!”

Не потрепва листо,
ни пчелица свирука,
само твоя тих стон,
мила пролет, стига до тука.

Само пенлив дъх на
сладка отрова
чувствам как ме облъхна
и обви във огньове.

И от слънце проникнат,
от свежест замаян,
като птица политнах
далеко в безкрая…

——————————

в. „Барабанче”, бр. 43, 1938-1939 г.