Иван Захариев

цикъл

2.

Вечерният шум на улицата
съска в жълтите стъкла,
а от тях, на дълги струи,
капе тежка светлина.

Хората без глас изчезват,
както бързо се явят,
като призраци - от бездните
на един незнаен свят.

А на ъгъла, изправен
под горящия фенер,
един блед човек разправя
нещо с махащи ръце…

Вятърът повлича лампите
като корабни платна,
като кораби и зданията
плуват в черната мъгла.

3.

Улиците шумят като лес
под натегнала буря отгоре,
аз вървя и със жив интерес
следя всичките бързащи хора.

Оня блед и измъчен човек,
онова босо, дрипаво хлапе,
а до тях, на един и същ ред,
една дама дебела се клати.

Жаден глас на търговци зове, -
продавачи на едро и дребно, -
но все гладно е онуй дете
и човека измъчен и бледен…

Улиците шумят като лес
под натегнала буря отгоре,
а отдолу се чуе протест
на пробудени хора…

——————————

сп. „Провинция”, г. 1, кн. 2, 1930 г.