Халина Пошвятовска

превод: Лъчезар Селяшки

***
Боже мой, смили се над мене!
Защо ме създаде с участ, различна
от тази на твърдите камъни?

Аз съм съд, изпълнен с твои тайни.
Водата превръщам във вино на копнежа,
а виното - в пламък на кръвта.

Боже на моята болка,
стопли с атлазен дъх
гнездото празно на сърцето ми!

Внимателно - да не скършиш крилете -
вдъхни в мен птица, Боже,
с глас, сребърен от нежност.

***
Бъди близо до мен,
защото само тогава
не зъзна.

От пространството вее хлад.

Когато си мисля
колко голямо е то
и колко малка аз,

още повече ми са нужни
ръцете ти сключени -
два топли лъча от вселената.

ИСТИНА

Ако протегна ръце
да те погаля,
ще докосна медна жица,
през която тече електричество.

Като гореща пепел
ще се разсипя
на земята.

Физиката е истинска.
Библията е истинска,
любовта е истинска.
И истинска е болката.

***
Тази целувка
ухаеше като сдъвкано стръкче мак.
Посипа се червена от устните
тази целувка,
разцъфна
в гнездото пухкаво на дланта ми.
Когато се повдигнах на пръсти,
звънтеше
в узрялото поле.
Но тогава
мен ме нямаше вече -
изчезнах
в тази златна целувка.