Нил Гилевич

превод: Найден Вълчев

***

Днес гроба им братски трева обкръжи.
Деца на войната, все мои връстници,
спят в него, а в моите мокри ресници
пчелинът на нашето детство жужи.

Растяхме тук заедно. Беше светът
от смях. И от плач. А що песни сме пели!
Но те са днес пепел. Смехът е разстрелян.
И жив е в сърцето ми само плачът.

***

Самотно птиче, мъничко врабче,
отколко време зъзне вън на вятъра…
И аз съм май че като него, че
и днес е пак заключена вратата ми.

До гуша ми дойде - все дъжд, мъгла,
вали, вали, та си не знае силите.
Погледна ли през мътните стъкла -
не виждам даже ти ли си, не си ли ти.

***

Сипят се, ронят се бели кристалчета,
бялото облаче бяло вали.
Белите борове с бели са шалчета.
Целите бели са всички ели.

И в тишината отникъде никого.
Гледаш навън и нечуто шептиш:
- Сняг беларуски, защо като в приказка
бяла Снежанка не ми подариш?