Александър Кипров
Александър Кипров (псевдоним на Александър Димитров), български писател, драматург, журналист, революционер, общественик, е роден на 01.03.1881 г. в Свиленград (тогава Мустафа паша). Учи в родния си град, но поради материални затруднения не завършва средно образование. В началото на века развива активна дейност като деец на ВМОРО в Беломорска Тракия и родния си край (Свиленград, Любимец). Ръководи чета в Свиленградско (1902). Един от основателите и редакторите на хумористичния вестник „Българан” (1904 - 1909) заедно с Ал. Божинов и един от инициаторите за създаване на журналистическо дружество в София (1905). Съден за „обида на царската особа” след протестна акция срещу Фердинанд (1907). Участва в редактирането на вестник „Реч” (1908 - 1913) и сътрудничи на в. „Дневник”, „Нов дневник” и др. Член на Прогресивно-либералната партия, работи във вестник „България”. Народен представител (1910-1915). През Първата световна война е в Швейцария, пише публицистични трудове, в които разяснява българската национална кауза. След войните се присъединява към движението на Александър Стамболийски, издържа се предимно с литературен и публицистичен труд. Началник на Фонда на сираците от войните (1920 - 1923). Инспектор в дирекция „Хранизнос” (1930-1931). Автор на стихотворения, разкази, драми, фейлетони, журналистически материали. Псевдоними: Делибаш, Антим Чолаков, Мемиш ага, Новов. Съчинения: „Из мрака” (пиеса в стихове, 1906), „Разкази” (1909, второ разширено и преработено издание - 1927 г.), „Разкази и приказки” (1909), „Истината за България” (брошура, на френски език, 1917). Драматичните му поеми „Из мрака” и „Кърджалии” са играни в Народния театър. Разказите му са преведени на турски език. Умира на 23.12. 1931 г. в родния си град.
Публикации:
Поезия:
Проза:
СТАРИЯТ ОРАЧ/ брой 67 ноември 2014
Литература за деца:
ДЕЦА И СЛЕПЕЦ/ брой 101 декември 2017
За Александър Кипров:
